250. БОГАТОТО МОМЧЕ СО ЕДНО ОКО И ПОПОАТА КЕРКА

Том 2: Приказки и предания

Едно богато момче се оженило за керка от поп. Момчето било со едното око слепо. От попо керка му, що го зеде, не беше от него благодарна. Арно, ама дека многу богато било момчего, попот со сила беше я дал керка си на тоа момче.

Момчето знаеше, оти попоата керка насила я даде попо за него. От коа я зеде момчето, вати да я гали и да йе праи секакви алища, да йе купуат от се, що да му речела тая. Со тоа ардженье, що арджеше момчето за неа, от една страна, а от друга страна, кога му зеде уздата от момчето, попоата керка ватила да арджит и да дават по посестрими, кой що ке й посакаше. Со денеска, со утре, беше се изпустило сето иманье, що имало момчето и дошло страдно за една пара.

Една вечер не беше донесло момчето полна шамия от секакви йемиши (овощия), како що носело секоа вечер, уще от първата вечер, що беше я зел попоата керка, чунки пара половница немал. Кога виде тая, оти не донесе йемишлък, беше му се опулила накриво и беше го обесила носот како некоя мисирка. "Чекай, кьорче еден, - беше си рекла сама со себе, - ти да видиш утре вечер, шчо ке ти сторам, ако не я донесиш полна шамията со йемиш!"

Утре вечерта беше я затворила портата на клуч и беше с солнала (задскрила) зад порта и гледала низ една дупка дал ке носит мажот йе полна шамия со йемиш.

Ето й го мажот йе, кай си идел и тая вечер без йемиш. Дошол до портата, турнал на мандало да отворит. Гледат портата затворена на клуч. Стропал со чукалото (желязно чукче) и дал вик. Попоата керка от зад порта: "Кой йе той, що клука на порта?" - "Яз сум, мори невесто, отвори портата. Що си я заклучила?" - му рекло момчето. "Море, арно си ти, туку кой си ти на име кажи се" - му рекла попоа керка. "Ами що да ти се кажам на име, зер не ме познааш, оти сум момчето твое?" - "Море чоече бре, - му рекла, - моето момче со две очи беше, а некако тебе, що си со едно око." От кога го устрами со той сбор, си влегла дома и го остаила момчето надвор от порта.

Сиротото момче клука, клука и никако невестата му не му отвори портата. Се върте, се сука момчето, най-после се превърлило преку дзид и си влегло дома. Зел да йе сборуа и да я суди, оти да му велит: "Моето момче со две очи беше, а не со едно, како тебе." - "Е, богме, мажу, прао, що е прао, яз досега не сум те видела, оти си бил со едно око чунки секоя вечер, кога дойдеше от чаршия со шамията полна йемиш, яз се во нея се пулев, а пак едни пати се пулев во алищата, що ми 'и праеше, тики от тоа не ти се пулев в очи, за да те видам али си слеп. А пък сега, чунки не ми носиш йемиш и не ми праиш алища, тики се в очи ти се пулам, да от тоа те видов, оти си со едно око." Кога чу сиротото момче, богато и после осиромашено, от невестата, разгалена попоа керка, тие сборои, си наведе глаа и ни църна, ни бела не прогоори от големата мака, що му падна. Утрото рано попоата керка беше си собрала своите алища и беше си ошла кай попо, и уще еднож не му се вратила у момчето со едното око, чунки осиромашело.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.