249. ЧОЕКОТ, ЩО МУ ПОМОГНА НА ЕДЕН ДРУГ ЧОЕК ДА СИ Я ИЗВАИТ КОЛАТА, ЩО БЕШЕ МУ ПРОПАДНАЛА ВО КАЛТА

Том 2: Приказки и предания

Си патуал еден чоек от град за на село и кога дошол до стред пат, нашол еден чоек, кай се мачел да си изваит пропаднатата си кола во калта. Арно, ама бидейки колата била тежка, не можел сам да я откачит. Го помолил патнико, за да му поможит. Той му се откажал, чунки ке се забаел, за вечерта не ке можел да си стигни конакот со видело. Многу му се молил коларот на патнико, за да му поможит. Арно, ама той со първно никако не склонил. От кога откочил до некое место, се премислил, та се вратил да му поможит. "Еве, бре коларе - му рекол патникот, - яз се вратив, за да ти поможам, ама юначки да му се опниме и бърго да я извайме, чунки яз си имам нареден тертип, за вечер со ден да си одам дома, а не со нокь." Се засукале двата, за да я изваат колата. Како я вадиле, вадиле, одвай во два саата беше я изваиле. Триста блосой беше му дал на патникот, дека му поможил. Търгнаа двата да патуат и дури да дойди в село чоекот, го стемнило и останал на поле да нокева. Многу мака му било на патникот, дека не си отишол вечерта дома, ами останал да спие на патот. "Ексикь да биди и добрина, шчо напраив, и се, кога останав на отворено поле" - велел патникот. Лежа, како лежал нокьта и утрото си отишол в село. Кога дошол до кукя, шчо да видит? - Кукята беше му изгорела нокьта! Ватил да си кършит пърстите и да го колнит коларот, шчо го запрел да му я вадит колата от калта: "Ексикь да йе добрината, шчо му я напрайв на той колар, кога останав на пат да лежам. Ако беф си бил дома, ке можев да си я угаснам кукята" - си велел. "Немой, мажу, немой - му рекла жената му, - не пишмани се за доброто, што си го сторил некому, оти тоа добро тебе животот ти го куртулиса. Чунки нокеска ровята падна на нашава кукя и прао удри на твоето место, кай шо спиеше ти, да ако да беше нокеска дома, немаше да останиш ти жив. Да за тоа благодари се на бога, що те завъртил коларот. За кукята, ние да сме живи, пак ке си я напрайме уще по-арна." - Кога 'и чу чоекот тие сборой от жената си, беше се утешил и благодарил бога, за дека беше му дал по-големо добро от доброто, що беше му го сторил той на коларот. По некой ден беше зел мотиката да копат темелите, да си пречистит каменьето, и за негоа стрекя беше нашол еден кюп алтъни, закопани от негоите родители. "Големо добро ти мене ми стори, господи, за малото добро, яз що му сториф на коларот да му я изваам колата от калта" - беше рекол и си я напраил кукята от арна по-арна, и со себепот от коларот се сторил първ богат во селото. Ете, што рекле стари: "Стори го доброто, та фърли го во морето."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.