248. ДЕТЕТО, ШЧО НЕ ЗНАЕЛО СТРАХ, ЗМЕХОЙТЕ И САМОВИЛИТЕ

Том 2: Приказки и предания

Си била една майка со едно дете. Тая си го прашчала у даскала детето. Тоа било многу разлаено - со децата се се гибало, се бияло, и така децата йе иделе на давия на майка му. Тая си го карала детето и му велела: "Синче, зашчо така да се бияш со децата? Како не ти йе страх да не те фатит некой по-голем и да те набият?" А пак детето се чудело и йе велело: "Каков йе, майко, страх, не знам!"

Майка му му рекла: "Ходи, синко, в планина да видиш каков йе страх." Тая си мислела: в планина ке се уплашит. Детето йе велит: "Дай ми, майко, троа леб во торбата, та ке ходам да барам страх." И така ошло в планина. Тамо нашло еден стар чоек, варел месо во една арания со дванайсет рачки и му велит: "Како си, старче?" -"Варам месо" - рекол старийот. "Ами дай ми троа месо - му велит детето - да ядам со лебов, зашчо ми йе сух." Старийот му рекол: "Ето, земи си." Детето зело аранията, я изваило от огнот, си се наяло от месото и пак я клало на огнот да варит. Кога видел, старийот се почудил, како я изваде толкаа арания детето само! Старийот бил змех, а имало и друдзи ушче единайсет змеой. Кога дошле и тийе, старийот им велит: "Малчите, оту го пулите (го гледате) она дете? Само аранияна от огон я изваде и пак я кладе. Нийе свите одвай я креваме, а тоо само я крена." Седне тийе се разговориле со детето и го опитале, шчо дошло в планина? Детето им казало, оту дошло да барат страх, зашчо не знаело, каков бил страх. Тога змеойте му казале, на коя планина имало страх и му дале едно котле и брашно да сварит качамак. На тая планина имало еден гроб. Детето ошло, къде шчо му рекле и тамо нашло еден гроб. На гробот завалило огон и клало да варит качамак. Тога му излегла една рака от гробот и му велит: "Дай ми троа от качамакот!" Детето му велит: "Ушче яз не сум каснал, та тебе ке ти даам!" Той пак (от гробот) викат: "Дай ми троа!" И детето го фатило за рака и го изтъргало от гробот, и го набило. Седне си седнало и си го изело качамакот. Оттука станъло, пак ошло каде змеоите и им казало, оту и тамо не нашло страх. Тийе го опитале: "Дали не ти излезе нешчо от гробот?" Детето им велит, оту: "Ми излезе една рака и ми сакаше качамак. Яз не му дадоф, а му рекоф: ушче яз не сум каснал, та тебе ке ти даам! То пак ми сакаше и яз се налютиф, го фатиф за рака и го изфърлиф преку планина." Тога тийе му казаха друго место, во друга планина имало една бана. "Тамо ке найш страх" - му рекле. Детето ишло во баната. Тамо, во баната гледат, немало никой, туку кога седне, викал некой: "Фати ме, фати ме!" Кога се опулило, видело некакво дете над него, викало: "Ке паднам." И тоо го дочекало на рамената си. То му стежнало многу, дури го закачило до колена в земя. Детето (безстрашното) се налютило, го фатило за рака, го опрало от кьотег и го изфърлило преку бана. И пак страх не нашло и си ошло каде змехойте, та им казало, оти пак не нашло страх. Змехойте му рекле: "За тебе страх немало. Сега седи овде, ке бидиме побратими." А тоа им велит: "Ами овде, в планина ке седиме? Хай да хойме в град, да работаме, да печалиме пари, стока." Тийе го послушале и ошле, како шчо им рекло детето - влегле во една гемия, за да префърлеет во некой град. Кога, ходеешчем, во стред море излегла една ламия и я запрела гемията. Тога детето му велит на гемиджията: "Шчо я запираш гемията?" Той му кажвит, оту овде имат една ламия, земат по еден чоек таин. И детето му велит: "Яз ке ходам, мене да ме изейт." И така детето ошло. Излегла ламията, а детето, кога я фатило, я изопрало от кьотег. Тая му се молела на детето: "Немой, не би ме, шчо сакаш, ке ти даам и ушче еднож не сакам таин." И му дала белезиите от раците си и пърстените со безценети каменя. Седне излегле во еден град и детето, зашчо кемало пари, за да фатит работа, ошло и остайло реим на еден еврейн сараф белезиите. Седне еврейнот му рекол на детето: "Овье белезии се мой. Каде си 'и нашол? Ево, да ти го донесам куюмджията, шчо сум 'и купил от него да ти 'и сторит испат." И така и куюмджията сторил испат, оту той му 'и продал на еврейнот. Детето им рекло: "Яз ке ви донесам дружките. Дайте ми четересет дни мухлет и тога ке видите дали се мой. Донесите вийе дружката, ако биле ваши." (Самовилата или ламията беше му наръчала, оту - ако имаш некога некия мака, да ме бараш и яз ке ти поможам.) И той ошол да я барат покрай море. Нашол на едно место еден сарай празен со десетина одаи, сборвеет три момички. Тийе биле самовили. Едната велела: "Да видите, шчо сум видела яз еден юнак: кога беф во гробот, му сакаф да ми дайт троа качамак, той ми рече "Ушче яз не сум къснал, та тебе ке ти даам!" Ме фати, еден кьотег ми търна таков и ме изтърга от гробот. Той юнак да го имаш!" Другата рекла: "Ах, шчо си видела юнак! Кога беф во баната, еден юнак, шчо дойде, кога ме фати, ме опра от кьотег!" А пак другата, третята им рекла: "Дейди вийе, шчо сте виделе юнак? Яз шчо видоф юнак! Толку години седоф во морето и ката година ядеф по еден чоек таин. Кога ми излезе еден юнак, кога ме фати, ме опра от кьотег, дури не му дадоф една белезия и пърстените со безценети каменя, не ме пушчаше! Него да го видите, нишчо да не сакате." Тога той влегол каде ниф и им рекол: "Ево, яз сум той, шчо велите." Тога тийе се зарадвале и го опитале, шчо дошол. Той им казал, зашчо дошол, оту имал мъка за белезията и оту зел четересет дни мухлет. Тийе го задържале да им поседит, напрайле гозби. Седне му дале една шамия белезии такви и пърстени, и той си ошол, му 'и дал на сарафот и така седне и своите си 'и зел. Оттука им рекол на змеойте: "Сега веке вийе хойте си, къде сакате, яз овде ке си седам." И така детето си останъло во той град. Во той град имало цар, ама умрел и от како умрел царот, никако други цар не останвел - све умирал, зашчо излегвел толосом во сарайот и све цароите умирале от страх. Ката ден викало телял: "Кой сакат цар да бидит?" Детето чуло телялот, се почудило, шчо викат вака? Опитвит еднего, шчо йе ова? Той му кажвит, оту викат за цар, кой сакат да бидит. И тоа велит: "Яз се чинам цар." Седне чоекот му велит: "Ами не ти йе страх от толосомот?" Пак тоа велит: "Ами каков йе страх?" И така детето ошло и се сторило цар. Го клале во една одаа, седело еден ден. Вечерта му отнесле вечера. Кога тоо си вечерало, му се показал еден чоек страшен - со горната буза на таванот, а долната буза на чардакот, а зъбите како колье, и му викат. Царот нов се опулил еднож кон угоре и му велит: "Шчо си ти? Ако си чоек, ела да вечераме, ако си пак мъртоец, господ да те простит." Така до три пати му рекол: "Да вечераме, имам и за тебе вечера, ако не, ке станам и ке те изфърлям дури онамо." Тога толосомот се престорил на цар (зашчо той беше бил старийот цар, шчо беше умрел и станал вопер). Кога видело детето, го опитвит: "Шчо си ти вака?" Старийот цар му казал, оти: "Яз сум старийот цар, туку досега колку царой се сториле, никой не ми рекол: "Господ да те простит, " а саде ти ми рече. За тоа да си го кердосаш царстото и на ти и нишаните мои, шчо ми 'и кладоха." И така седне му загинал от пред него. Така веке новийот цар, детето, си царвал. Утрината народот, кога станале и го виделе жив и со нишаните от старийот цар, се почудиле. И така от тога си останал цар да бидит.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.