242. ЧОВЕЧЕСКАТА НЕПРИЗНАТЕЛНОСТ ИЛИ КОТАРАН БЕЙ И ЦАР ПЕРУШЛЯН

Том 2: Приказки и предания

Двама бракя биле зеле да се делят. Имале са един котарак. Котарако казал на едина от бракята: "Ти мене само земи, друго не искай". Откато го земал само котарако, отишле да живеят на воденицата. Там седеле две годин. Котарако му носил пилета на господара си и го ранил. После котарака казал: "Да отида да зема дъщерката на некой цар за цар Перушляна (така котарако наричал господара си)". Котарако отишел при некой цар и не сакал дъщерка му, а му посакал крината да мери цар Перушлян парите си. Зел крината и после, като му я върнал, питал го: "Щеш ли да ми дадеш дъщерката си за цар Перушляна?" Той я дал, но казал: "Да я обнйжите от главата до краката све сос злато." Котаран бей (така било името на котарако) през ношта откраднал от сарафите нанизи со джълтици, та обнизали царската дъщерка от главата до краката се сос жълтици. После царя казал: "Дойдете сос сватове да си я земете." Котаран бей и цар Перушлян търгнале да отидът за невестата. Отишле до един мост. Котаран бей казал на зетя, цар Перушляна: "Ти седи тука под моста, язе да отида да ти донеса дрехи." Котаран бей отива при царя умислен. Пита го царя: "Защо си така умислен?" - "Как да не сам умислен - казва му Котаран бей, - като ни среснаха хайдуци, бастисаха ни, соблекоха зетя гол голищак, та ето го, сам го оставил там под моста и дойдох да зема дрехи". - "Хай да идем - казал царя - да земеме дрехи". Отишле, зеле дрехи и му занесле, и цар Перушлян се облекол и търгнале за невестата. Котаран бей казал му: "Като отидеш за невестата да не се поогледваш и да не се стресваш". Като отишле там, цар Перушлян се поогледал в дрехите си и се стреснал. Сапикасал деда му, царя, и повикал Котаран бей да го пита: "Защо се зета стресна?" Котаран бей отговаря: "Като изгина толку народ и соблекоха и него, както знаеш, и тие дрехи като не му идат като неговите". Деда му, царя, пуща неколко полкове война да занесат невестата, сос них заедно и зетя сос Котаран бей да отидат у дома си. Котаран бей казал: "Яз ще вървя напред да приготва за свадбата". Отиде во планината, намери там един палат, дека живеале хали (змеове). Казал Котаран бей на халите: "Скоро бегайте, оти тие войски и тие банди, дека са, идат да ви ловат!" Избегале халите, а Котаран бей приготвил ястия за сватбата, па отиде, срещна сватбата и я заведе на планината, вов палато.

Като живея Котаран бей три месеца, откато направиа свадбата, разболел са и са престорил, че умрел. Казала на цар Перушлян жена му: "Царе, умре Котаран бей". Той отговорил: "Ако умрел, земи го за опашката, та фърли го на бунището". Фанале Котаран бея и го фърлиле на бунището. После Котаран бей се соживил и се върнал, та казал на цар Перушляна: "Ти - казал - не позна моето добро: яз две годин те ранйх и царска дъщерка ти зех и те обогих! Излез оттука да идеш на воденицата, дека те раних сос пилета!" Тогава се примолила жена му и му казала: "Остави ни, за мой хатър, та кога умреш, ще те закопаем при огнището". И когато умрел, жената го закопала вов огнището, край оганя.

От това останъло, котките да лежат се при оганя и пепелта в огнището.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.