240. ИЗПЪДЕНОТО ИЛИ ЗЛАТНОТО МОМЧЕ И САМОДИВАТА

Том 2: Приказки и предания

Един човек имал две деца - едно момиче и едно момче. Момчето било заварено, та макя му го много не обичала. Веднаж майка му на момчето рекла мъжу си: "Това дете да го денеш некъде, да го нема тука." И баща му, от много думи, щел, нещел, ще склони. Тогава макя му зела, та умесила една турта от пепел. Баща му зел туртата и момчето със себе си, вървели, вървели, много вървели и стигнали до една гора. И детето ожеднело за вода и рекло: "Тате, водица!" Баща му рекъл: "Иди, синко, след тая турта. Гдето иде тя, иди и ти тамо да пиеш водица." И изтърколил туртата. Детенцето отишло след туртата. Тя се разтрошила, та не знаяло, къде да иди. И баща му побегнал и си отишъл у дома.

Тогава момченцето не можало да намери вода, та се върнало да намери баща си. То само видело, че нема баща му. Зело да плаче и ето, разгеле, отвъд иде един кьорав старец овчар и рекъл: "Ако си женско, върви чуто, невидено; ако си мъшко, ела тука". Това като рекъл, отишъл си в колибата, а момчето постояло, постояло и отишло след стареца. Тогава стареца му рекъл: "Синко, иди, та ми паси овцете по билото, ама да не слезеш доле в дола, че има самодиви, та ще ти земът очите". Момчето зело тоягата и свирката си и засвирило една свирня, дека овчарете свират, кога си разкарват овцете на паша. Зело и секирата и отишло с овцете на билото. Като засвирило със свирката и то, боже мили, като излеле ония самодиви, зеле да скачат окол него. И то било разумно - зело свирката, та я изчупило и ударило със секирата една граница, та я разцепило и така фанало една самодива и рекло: "Държт ука да сцепиме това дърво, да направъ от това дърво свирка, да ви свири сичкиа ден". И тя фанала дървото, а той й турил ръката в дървото и й рекъл: "Или кажи къде сте денали на деда очите или сега ща тя прибийъ!" Тя (самодивата) запратила измикярчето си да донесът очите на стареца и то донело едни вълчи очи. Момчето не пустило самодивата, ами зело очите, та ги занело у деда си, турнало му ги. А пък то, пустите очи биле от вълк, та стареца гледал на кървнина и рекъл: "Сине, тиа овце са митиляви, да ги олупаме?" Момчето зело от деда си очите и занел ги. Зел, та стегнал самодивата и рекъл: "Язе забравих да ти кажа по-напред" (тя била големия на самодивите), и й рекъл: "Ти ще ли ми кажеш или ща зема търне и гложе, та ща та запаля!" И самодивата са уплашила, та запратила за очите на деда. Момчето ги зело и ги турнало на стареца. И той си станал човек с очи.

Тогава стареца повел момчето, та го завел на един кладенец, дека извирало злато. Топнал го и то станало златно момче. После той го завел в избата. Тамо имало секакви ковчези и стареца рекъл: "Избирай си, сине!" Момчето си избрало един шарен, а пък стареца му рекъл: "Тоя недей зима, ами на ти тоя". Дал му един вехтар, па му рекъл: "Да идеш да го отвориш на бащината си ливада." И му казал пъкя, на къде да си върви. И момчето си търгнало. Вървело, що вървело, стигнало на бащината си ливада и като отворило - да ти е драго да гледаш: ония овчаре със овце на белюци, на белюци, биволе, говеда, кози се с пастирете си.

Като видел баща му от дома тая сурия добитък на ливадата си, скарал му се и щел да го прибие. Тогава момчето му рекло: "Стой, бре брайно, я съм твой син. Тоа добитък е се наш." И казал му се, каква е работата от края до края. После зеле, та скрили пак стоката в ковчега и като стигнале до дома, пак я отвориле и тя напълнила сичкиа двор и немало дека яйце да фърлиш от добитък. Мащехата му, като видела това, тя, от мерак, се люснала като костена жаба.

После онова момче, като са отвори на оня търгувлук, зе царската дъщеря, па тамън когато търгнаха от черквата да си идът дома, тия викнъха мене заложник на цара. Като са ядоса, та като ме удари, я излезох, па му рекох: "Да ти упустее сватбата!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.