239. ЦАРСКИТЕ ДЪЩЕРИ

Том 2: Приказки и предания

Имаше един цар две дъщерьи. Първата кога се роди, царо насади у сарайо една ябълка и един тръндафиль, и един нар (калинка); и втората кога се роди, баща й направи един манастир в една гора. И кога дойдоха трите жени, орисниците, да урисат първата му дъщеря, първата орисница каза: "Да уморим детето и да изсушим насадените фидани." Втората каза: "Недейте да я уморим, а да й харижим дълги дни и години." Третата каза: "Да оди курва със седъм вери и кога оди и със баща си, тогава да умре и фиданите да изсахнат!" И така остана урисана.

Чува се, очува се царската дъщеря и стана на осъмнайсе години. Засака е един царски син. Сънил му се един сън, та отишел, попитал философите: "Да зема ли таа царска дъщеря?" И философите му казале: "Чекай, след три дни ще ти кажим." И отишъл след три дни и они му казале да земе младата, а да не зима старата, защото она ще оди курва със седъм вери и най-после и със баща си, и тога ще умре и ще изсахнат фиданите. Тие не раждале повиче от по три зърна. А он бил влюбен в нея.

Тога зел младата и направиле сватба. На вечерта, кога да спът младоженико и невестата, казала по-старата сестра на по-младата: "Дай ми, сестро, булото, да влезна при зето." И тя й дала булото, та влела при зето. И го попитала: "Защо не зе по-старата ми сестра, но зе мене?" Зето й казал: "Не е твоа работа!" - "Кажи ми, -повторила она, - че ще се убийъ!" Пак й каза: "Не е твоа работа!" И она изтегли нож да се убоде. Тога он й казал: "Чекай, ще ти кажа!"

Тога он й казал: "Я се влюбих в сестра ти, но сънйх един сън: съних два гълъба, които станъха после на дзверове. Отидох, та попитах философите дали да а зема или не? Они казаха ми да почекам три дни. След три дни одих пак. Они ми казаха да зема по-младата, а не по-старата, защото младата ще бъде честита, а старата ще ходи курва със седъм вери, а най-после и с баща си; тога ще умре и ще изсъхнът трите дървя." Като й казал това и она излела, а влела сестра й - същата невеста. Баща й на другио ден отишел на манастиро, що го правил за младата си дъщеря, да види манастиро и да му подари нещо. А на местото свое оставил по-старата си дъщеря. Она свикала войската и сбрала народо в сарайо. Викнала тройца от слугите и им заповедала: един да отсече ябълката, един да изкопае тръндафильо и един да изкопае наро. Они, като се боеле от царо, казале: "Не щеме". Тя им заповедала, та един отсекъл ябълката, другио изкопал тръндафильо и другио наро. Она си изписала историята, паднала от столо и умрела.

Ка дошъл баща и от манастиро, я заварил мъртва. Прочел е историята и я копаят. Они е турят в гробо, гробо се събира. Баща й попита философите. Философите казаа: "Чекай ни три дни, ще ти кажим." След три дни казале му: "Да я прескочат седем вери, а най-после и тизе, тогава ще я земи земята."

Прескочиа я седъм вери и прескочи я баща и, тога я закопаа и я зе земята.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.