|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
235. НЕСМИСЛЕНАТА ЖЕНА И ХИТРИА Й МЪЖ В некое време имало некой ботушар (кундураджия), който спечалил доста пари отспестьевание и поискал да се ожени. Се оженил и земал богата дъщеря, която била много разкошна и фудул. И тъй, те като са уженили, неколко време се водили и живеяли добре. Един ден да се случи, щото жена му да отиде на дукяна на мъжа си, който си работял, та го съгледала, че тегли с зъбите си едиц мишин, за да го докара на мярката, та да спечели, да не хаби друг цял мишин. Тя изведнъж му казала: "Бре ти какво правиш? Тоз мръсен мишин защо го теглиш с зъби и ядеш с мене заедно? Мен ми се потърси душата и отсега нататък, ако продължаваш да правиш туй, аз не можа живя с тебе, такъв мръсник!" Тогава мъж и, като хитър, и да не й разваля сърцето, казал и: "Жено, няма вече да тегля с зъби мишина, да не ти е толкоз лошо." И тя си утишла у дома, а той казал в себе си: "Чакай и аз да ти кажа, как се гнъсиш ти!" Тогава нашия ботушар зел по малко да прибира парите си, които имал в дукяна си и не зимал вече никаква стока за дукяна, а от ден на ден уж се като че изпада, не останало нищо в дукяна му и се показал вече съвсем беден. И най-после се принудил да напусне и дукяна си. И почнал да ходи по улиците, да търси работа, за да прихрани жената си. А той, както казахме по-горе, не е изгубил, но скрил парите си и се правил пред нея, че ги изгубил. И захванал ней да носи в три дни по малко сух хляб, колкото да не умре от глад, а той постоянно си ходил на готвачницата и се хранил с добра гозба, защото парите му не били свършени. Един ден, като видял, че отпаднала от сухо яденье и втри дена един път, той веднаж земал един чист бял хляб и ока месо, и шише вино в ръка и ги занесъл в дома си. Жената, като го видяла, че носи толкова ястие и питие, което от една година време не видяла в него, казала му: "Бре, мъжо, от де спечели днес, та купи толкува ястие?" Той й казал: "Жено, откато се оставих да тегля с зъби мишиня, пропаднах, изгубих всичко и остах вече гладен. То днес, като вървях из улицата, намерих едно парче мишин и го дърпах, теглих с зъби, като го докарах, щото да стане за едни ботуши. Направих ботуши и ги продадох на едного гражданин. И като земах от толкоз парче мишин толкова пари, аз се разпуснах и затова зех това ястие." Тогава жената, която държал една година време гладна, му казала: "Мъжо, ако е до тегленето на мишин да печелиш, то ако намериш утре друго парче, донес и мене и аз даже да дърпам с зъби, дано секи ден да имаме такова ястие." И той тогава пак почнал да си работи занаята както първом, но й докарал умът в главата.
Стара Загора.
============================= Други публикации: |