234. ДЯВОЛЪТ ПРИЯТЕЛЬ

Том 2: Приказки и предания

Едно време един дявол намерил един човек сиромах и станал с него много приятель, като му казал, че: "Ти си сиромах много, приятелю, но аз желая да те направа най-богат на този свет, защото, когато дода у вас, много ми правиш чест, макар и да си толкоз сиромах." (Дявола много често обикалял тоя сиромах.) Тогава сиромаха му казал: "С какви средства ще можеш да ми помогнеш, защото и ти, гледам, си сиромах като мене и нямаш никакъв капиталь?" Тогава дявола му казал: "Аз нямам пари, ама имам едно изкуство, с което ний двамата можем да бъдем най-богатите на света в малко време, ако ний почнем да работим заедно." Тогава го попитал сиромаха: "Е, какво ще работим?" Той му казал, че: "Ще ходим по панаирите и дето видим най-много пари и драгоценни неща, ти ще ги зимаш пред очите на стопанина им и той няма да те види, като съм аз с тебе." Тогава сиромаха, за да се увери, че има такова изкуство дявола, склонил най-напред да отидат на една фурна и да си открадне един хляб пред очите на хлебаря, защото то било малка работа и няма толкоз да го накажат, ако се улови. И сиромаха направил това пред очите на хлебаря и той го не видял. После, като се уверил за сичко, че той има туй изкуство, решил се и на по-големи работи да зима, като пари, скъпи работи и тъй нататък и следвал този занаят неколко време, та станал много богат.

Най-после, като секи ден се у сиромаха дохождал дявола, той му казал един ден: "А бе, приятелю, ти сяка вечер и ден се у дома, а защо не ма завеждаш да вида вашата къща и аз, каква е?" Тогава дявола го повел да го води в неговата къща на госте. И тъй, вървели, вървели из една гора и стигнали до една пещера и влезли вътре. Сиромаха, като се разгледал в нея, не видял никого други, нито някаква покъщнина, а само една малка чергица, едно шило, остро от двете страни, и един тъпан и друго нищо, и го попитал: "Приятелю, я ми кажи, защо ти служат тъзи чергица, шилото и тъпаня?" Той му отговорил: "Видиш ли тъзи чергица? Тя ми служи за туй: когато крадеш нещо, аз с нея закривям очите на притяжателя и той не може да те види; а туй шило, то пак, когато се карат двама, аз влизам помежду им с шилото в ръка и казвам на единя, като го мушкам с шилото: "Дръж бре, не оставай!", - а на другиа, като го мушкам, му казвам: "Дръж, и ти не оставай долен на другиа" - доде си извадат очите един други, пак аз се смея и кеф си правя, защото това ми е работата." - "Ами тоя тъпан?" - казал пак сиромаха. "Той ли, - казал дявола, - той ми служи пък за туй, че когато изкарам некой из дора да открадне или убие некого, искам да го накажет или убиет, аз като дръпна черджицата, та го уловят тоз час и го обесат, и тогава аз пък думкам с тъпана да са събират хора, за да гледат, какъв съм аз лриятель с човеците, което ще доди и до твоята глава." Тогава сиромаха изтръпнал, като го осетил, че това не е приятель, ами дявол и ще го направи, както казва. Затова той захванал да мисли за избегвание оттам и втори пътдасенесреща с него, защото вече се набавил с пари и стока. И тъй, когато дявола излезал да набере дърва у гората, за да направи гозба на приятеля си, той в това време, като си грабнал шапката, търтил да бяга от жилището на дявола и като вървял из гората, дошло му на ума, че този дявол няма да го остави, да го не накаже по никой случай, защото това му било занаята, земал, та си съблякъл горните дрехи и шапката и ги напълнил сшума, а ги обесил на едно дърво: "Дано дявола си помисли, че съм се обесил и да не ма тръси вече." И сичко това направил той и побягнал в града си.

После малко време дявола, като се завърнал от дърва в пещерата и не намерил никого, хукнал да го търси из гората приятеля си и тъй, като тичал, ненадейно видел един човек от далеч обесен на едно дърво. Той се спрял на мястото си и казал с яд: "Ах, бре приятелю, че аз не мислях тука да се обесиш сам, ами на некой панаир, дето има хиляди хора; там да видет приятеля на дявола, какво е изпатил" - и се върнал назад.

- От дявола толкоз добро, повече няма! - прибавя приказвача...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.