233. КРАСНОРЕЧИВИЙТ КАЛУГЕР В РУСИЯ

Том 2: Приказки и предания

Некое време в един руски манастир имало един толкова красноречив проповедник, калугер, щото втори по него време не е имало и който го слушал един път, желаел и втори път да отиде да го чуе, като разправя словото божие. И тъй, от човек на човек, дошло до ушите на царицата за този красноречив калугер и от любопитство и тя пожелала да отиде у тоя манастир и да чуе словото на тоя калугер.

И тъй, тя един ден става и отива на манастиря, като по-напреж известила на егумена, че иде на гости в техния манастир. В това време егуменът се разтревожил, като чул това идванье на царицата, за да чуе словото на негова калугер. Но, като знаел, че много обичал да пие, той от страх да не се напие, като доди царицата и да не може да се отсрами пред нея, запретил му, щото два-три дена да не пие вино, като при това постоянно го обикалял и неколко пъти му грабвал бъклицата от ръцете.

И тъй, вече пристигнала царицата и сутринта, като дошло време за служенье, той, егумена, не спал, само да варди калугера да не пие нея сутрин и го заварил напреде му с бъклица и са смаял, като го видел и му казал: "А бе ти какво правиш? На царицата слово ще казваш, а ти още вино пиеш! Ставай скоро, че ще ма опозориш пред нея!" И в това време дръпнал от ръцете третята му бъклица, тъй като той две изпил, и го вкарал в черквата.

Като се качил на авгоната (амвонът), егумена стоял до него да го поправя, защото го видел, като изпил две-три бъклици вино, да не би да каже некои глупости. И тъй калугерът почнал словото си. Първо захванал да разправя словото за отца и сина и святаго духа. Говорил за отца нещо около три часа, което смаяло народа, що слушал, а дори и царицата, и с нетърпение чакали да каже и за сина и светаго духа. Калугерът подкачил и за сина и казал много. А като свършил за сина, спрел се и си мълчал вече неколко минути, което време царицата чекала с нетърпение да почне и за светаго духа. Тогава егумена го подбутва и му казва: "Казвай и за светаго духа, че с нетърпение царицата чака да чуе за светаго духа." Но той му отговорил полека, че нема да каже за светаго духа, защото не можал да изпие и третята бъклица, и не можал да каже нищо повече, защото материяла, когото изпил, бил само за отца и сина. "А материяла за светаго духа ти го грабна от ръцете ми и нема да го кажа." Тогава слезъл от авгоната и не казал нищо вече, колкото и да чакал народа да чуе нещо и за светаго духа. И тъй царицата много се задоволила от словото на казаний калугер, но егумена го стигнало яд, задето му дръпнал третята бъклица от ръцете, щото ако бил я изпил и нея, щел да задоволи много царицата.

- Виж, виното - провиква се приказвачът-записвачь - некому акъла зима, а некому акъл дава.

Забележка: "Същата приказка слушал съм и на гръцки за някой патриаршески проповедник, който проповядвал за трите светители, и види се, повече да е от гръцко произхождение, нежели друго, което и да е."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.