|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
231. МАЩЕА И ПОЩЕРИЦА, ПОСЛЕДНАТА ЦАРИЦА Имало едно момляче и си мащеа имало. Мащеа му го падила, и било фногу убаво, и на баща му говори: "Да водиш твоето момляче, да водиш, да го погубиш!" - Он го отвел у гората и тамо го оставил. Това одило, пищело и нашло една пещера - арамлии там седели, и фногу било разбудено. Опрало и омесило и си е каща измело, и тогава се е скрило. Дойдоа арамлиите и тие се фногу уилия: "Ако е старо, макя да ни е; ако е младо, сестра да ни е; ако е мажко, брат да ни е; да се появи, да го видиме!" Кога е било у утре вечер, един остана да пази и оно си е слезло и сичко си сторило, и пойде, па да се скрие. Фанаа го арамлиите и му тйом говореа: "Не бой се, мало момиче, и нам сестра ке бадеш." А мащеата му го пак обдирила. Они се го у жълтици обковале, на пърстите ельмазени пърстени, и они, защо го мащеа тражила, тогаи го заклопиа. И мащеата му говори: "Излезни, я да те видим. От ка си ти излела, се сам болна за тебе." И му рече: "Проври пърсто низ пенджери." И му тури пърстен на раката и оно е тогава преумрело. Арамлиите тогава дошли, се го жълтици уковаа. Тогава царо излезе соз войската на расодка у пущиня гора и се чудил, защо вият арамлиите. И си е царо отишел и никой му нищо не рече. И прийде цара, та си го вишел момлячето и у ковчег го е заклопил. И дойде вакът, царо соз войната ке иде на битка и си на макя говори: "Мале ле, мила майчице, сите ковчези отварай, тоа ковчег не отварай!" И се минало три години. Тога макя му отклопила тоя ковчег и на момляче орати: "Милко, милко, коя ми те майка родила?! Тако ти бога, цару честити, защо си чувал това мъртво тело?" Извадила му пърстеньо, що му мащеата турила и оно оживело. И са сватба правили. И имала и две деца. Мащеата па обдирила. Направила се циганка и си оде и си вика: "Кой си нема коса, да помажем, коси да му порасне." И измекярките я падили. А она я викнала: "Я коси си немам, рекла, да видиме, що ке да ми каже." И она а попърскала. Она си врабче стана, а мащеата облече се у нойните дрей. Царо си от разодка дошел и на царица говори: "Тако ти бога, царице, от що се толку боздиса?" А она му отговара: "Цару честити, за тебека!" И он излезна си у бостано и врабчето е летнало и му пое: "Цару честити, що ми чинат двете дечица?" Фърли царо мрежа, та го фана и си го кротом галеше: "И ти ли си имаш две дечица?" Го е игла боднала. Голо се е възправило и тогава на царо казува. (...)
Аканджиево, Пазарджишко; зап. в Самоков. Забележка: "И тука до крайт не е довършена, но лесно се подразумява."
============================= Други публикации: |