230. СИРОМАХО, ЩЕРКА МУ И МЪЩЕХАТА НА ПОСЛЕДНЯТА

Том 2: Приказки и предания

Имало едни фногу сиромаси и щерка си имали. Като били фногу сиромаси, приказало се на момата да идат у пущиня гора. Тамо е дърво високо. Приказало се на момата да олюпат това дърво, та се пари да им станат. И са си отишли и олюпили са дървото, та с кола са пари докарали. Майка й и баща й на аджилък са си отишли. Дошло е време да си дойдат и са книга изпратили да дойде момата да ни посресне. Бабата й е отговорила надзад и книга върнала: "Щерка ти е родила, та не можеме да а остаиме." И баща й книга па пратил: "Да а погубите!" И дадоя а на троица джеляти да а погубат. Она им се фногу молила: "Не погубвайте ме вие мене. Отсечете ми на левата рака най-малийот пърст, та пратете го на баща ми." И они а послушали - отсекле й на левата рака най-малийот пърст, та го пратили на баща и, него за нишан го отнесле. И она тогава одила секаде, се е ценила. Най-после код един овчар ойде. И на овчаро говори: "Има ли мажки дреи да ми дадете и язе да се облечем?" Дали й мажки дреи и она се облекла и ошла у баща си и на баща си говори: "Дедо ле, мили деденце, има ли дека тука место, лебо да ядем? Макар гаските да пасем." И тогава му отговара и го изпитуваше: "Какво ти е името?" "Викат ме Йоване, Йованчо." И на деда си отговара: "Дедо ле, мили деденце, я съм одил и по други места - седнехме вечер, си оратеме и вечераме." И они седнаа и оратеа. И който чул и който видел, се си изказали. А оная седнала у кащи зад вратите. И он й тога проговори: "Казуй сега и ти да видиме, що ке ни кажеш?" И она тогава проговори: "Едно време имах баща и бехме фногу сиромаси, и се мене приказа да идем у пущиня гора. Тамо имало дърво високо, да го олюпим от горе до долу, та пари да ни станат. И идохме, го олюпихме и с кола пари докарахме".

(...)

Забележка: "Продължението и конецът на приказката приказвачката не може да довърши, но подразумява се какъв е бил."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.