226. СИРОМАШКОТО ДОМОЧАДИЕ И И. ХРИСТОС СО МАЙКА СИ

Том 2: Приказки и предания

Един заман имало една жена и един мъж. Тийе били много сурмаси и немали хлеб да ядът. Мъжът рекъл на жената: "Хайде сега, като сме толко сурмаси, аз да зеам пушката, та да тепиме люде - женските руби ке се твой, а мъжките мой." Заминал един водничар да меле брашно. Той намерил с пушката и го утипал и му зел рубите. На това време заминал и Исус и Мария. Като видел тия люде, зел да им мере. Тогава се чинало темнина. А като изминал Исус и Богоройца, му рекли: "Ти, шо сакаше да не утепиш, сега наси (насей) един бостан да ти се платат греховите." Човекът насадил бостан. Тогава заминало едно дете. То отивало на сватба. Човекът му рекъл: "Стой, да ти дадъм една лубеница." Детто не я земал лубеницата. Човекът зел да търче по него и детто, като не йе земало лубеницата, човекът зел, та го удрил по главата.

(...)

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.