225. ТРИМАТА БРАТЯ И ДЕДО ГОСПОД

Том 2: Приказки и предания

Имало един заман трима брате. Най-големиот рекъл: "Айде д'одиме да го бъркиме госпо." Одиле, одиле и дошле до един голем камен и го виделе там госпо, и отишле с него. Най-големио рекъл: "Ее, да ми даде госпо тия чавки овци, на сурмасите бих давал млеко и масло." Госпо рекъл: "Ки даде госпо!" И тоги се чиниле чавките овци. Средниът рекъл: "Ее, да ми даде госпо тия две чешми, едната вино, а другата ракиа, на сурмасите се ки давам." И се чинале едната вино, а другата ракиа. Малкиът рекъл: "Ее, аз шчосакам да ми даде госпо!" Госпому рекъл: "Явни се на тоа койнь!" Той се янал и госпо се янал и му рекъл: "Замижи!" Той замизал и отеднъж отишли на една сватба. Сватбарите го причекали на госпо. На вечерта госпо рекъл: "Утре да знаете, деца, ки върне снег." А тийе му рекле: "Не вируваме." Госпо им рекъл: "Ако не вирувате, ми я давите невестата?" Тийе му рекле: "Ки ти йе дайме." На утрето, кога осъмнало, се напълнила вратата снег. Тоги го викали на госпо да отворе вратата. Госпо отворил и си я земал невестата и им рекъл: "Замижейте сега, деца!" Тийе замизале и ги отнесел на една къшча. Госпо им рекъл: "На, да живеете ув тая къшча." От неколку години госпо им дал едно дете.

Като пораснало детто, госпо пак дойдел да ги виде. Тийе го питале: "Шо сакаш, тате?" Той им рекъл: "Вийе, шчо го милувате тоа дете, да го клайте в фурнятъ да се изпече!" Тийе огорели фурнятъ и го клали детто да се пече. Тийе го излъжали детто: "Ел, да видиш, синко, какво джидже!" Детто дошло и го фърлили в фурнятъ, фурнята се изгасила. Малко постояло детто, госпо им рекъл: "Видейте сега, може да се изпече." Тийе отворили фурнята и видели детто, оти пее с една книга моги две свешчи, и отворили и детто летнало на небото. Госпо им рекъл: "Дека е детто?" Тийе му рекли: "Литна на небото, тате." - "От сега на татки, - госпо им рекъл, - ки биде мое." И госпо си отишел.

Отишел на среднио брат и му рекъл: "Синко, дай ми една чашъ вино, съм ного сурмах!" Той му рекъл: "Купи си; аз тука съм арджил пари." Госпо му рекъл: "Айде, ка бише, па да си йе!"

И тоги зели да течат вода чешмите. Се разтурил и анът. Тоги то му рекъл: "'Ъла, де, ела да ти дадам десет чаши вино!"... И пак отишел на големият брат, му рекъл: "Заколи ми едно ягне, дедо нема пари да си купъ!" Той му рекъл: "Ей гиди дедо, колко се мъчъм по тия овци!" Госпо рекъл: "Ее, ка си бия, нека си бидът!" Тоги излетнали чавки и зели да грачат: "Чау, чау, чау!" Овчарот му рекъл: "Ела, дедо, да ти дадъм две, ако сакаш!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.