215. МОМАТА И КАРАКОНДЖОЛУТ ИЛИ "ЩО МИСЛИШ ДРУГОМУ, ТИ ДОХОЖДА НА ГЛАВАТА"

Том 2: Приказки и предания

Адна мъщеха имала своя мома донесеница и нашла и адна завареница у мъжут си. Аднож мъщехата направила адна пугача от пипел и брашно и га изпечуве; закаруве момата завареницата и одат на адин рид. От тамка мъщехата утъркалюве пугачата от тоа рид надоло и га пушчуве момата по неа да га земе. Момата отиве дори доло по долут вов адна виран вуденица. Тамка наожде адно куче и адно маче, и си ги прибира при неа (при себе). Ка замъркнало, си затворуве вратата и си седнуве да си повичере. Кучето фануве да гяфке, она му фърлюве адин залък; и мачето фанало да мефке; и на него му фърлила адин залък от пугачата. Ка дошло полунош, дошел караконджолут на вратата и фанал да вике: "Чешъл-тепъл, дивойко, отвори ми вратата да ти мотам цревата сос жилезно мотело от греда на греда, от кол на кол!" Момата се застрашила и питала на кучто и мачто: "Куче, маче, що да речум?" Они й рекли: "Нека ти дунесе адин съндък арна руба, - та да ти отворум вратата." Она рекла така и тоа отишел да дунесе. По два-три часа дунесуве и фанал да вике пак: "Чешъл-тепъл, дивойко, отвори ми вратата!" А она туга му рекла: "Донеси ми колби, обеци, кудури, седне да ти отворум." Тоа отиве, донесуве. А кату донесел, фанало да ос?ъмнуве, оставил и побегнал. Момата на утрото излеве, си ги зиме и си утиве наредена. Куга си дошла дома, петелут стоел на дзидут и фанал да пее: "Кукуригуу! Наша Мара иде променена, нареденаа!" Мъщехата го чула и рекла: "Пър, пусти!" Куга, що да виде? Ето ти га Мара накитена, наредена!

Мъщехата завидела на това нещо и си рекла: "Айде да га пущам и моята мома, да дойде така." И направила и на неа като на другата мома пугача. И тя тамка утишла. Ги наожде кучето и мачето. Седнала да вичере. Фанали кучето и мачето да гяфкат и да мефкат, а тя ги изпъдила. Ка дошло полунош, иде па караконджолут и вике: "Чешъл-тепъл, дивойко, отворй ми вратата да ти мотам цревата сос жилезно мотело от греда на греда, от кол на кол!" Тя питала кучето и мачего. "Що да речум?" А они й рекли: "Как яде, така дай си отгувор!" И тя, незнаеки, утворила. Караконджолут влезел и й мотал цревата от греда на греда, от кол на кол.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.