213. ЦАР И ДЕТЕ ИЛИ "ПРАВИНАТА НАДВИВА"

Том 2: Приказки и предания

Адно време адин цар утишел да пътува по царщината и така дошел на едно село да принощуве. Вов таа вечер, дека били на госте, на тоа ступан му се родило едно дете фного лично - имало на челото дзвезда, а на гърдите - месечина. Царут, кату го видел, рекъл натоаступан: "На ви тоа лишан ; куга ки порасне дететьо, да дойде при менека." Куга пораснало дететьо, го приготвили да търгне, за да оде при царут. Имало и едно комшийско дете. Рекли: "Айде да го пущиме и него за другар." И децата рекли: "Харно!" И така търгнали да пътуват. Куга дошли ду една гъста куриа, им се припило войчка. Това дете, що носило царскио лишан, рекло: "Айде ез ки влезум, сос пойсо ме вързи." И другото го вързало и го пущило ув кладенецо. Шчом кату се свалило доло, то от горе му рекло: "Я дай ми лишанут, я пак ки те изпущам да останиш доло." И то му рекло: "Ки ти гу дадам." Кумшийското дете па рекло: "Закълни се, оти не ки кажеш!" И то се закълнало: "Да умрам, да станум, ки кажам." И така търгнали да върват.

Куга дошли при царут, тоа фанал да ги питуве що има, що нема. Сега е кумшийското дете: в него е лишанут и оно е царско дете. Ама му паднало страх да го не каже то, другото дете на царут, фанало да му кажува страшни работи. Адин ден му рекло: "На адно пусто поле има къща, внътре седе адин арапин и има адин хубав койнь; да одиш да ми го донесеш." То (личното дете) станува, отиве тамка, влеве ув къщата и се скриве под адин кош. Кату замъркнало арно, то се свалюва и сакало да го отвързе, а коньут фанал да виске. Арапинут станува да виде, а то се бутнало па под кошут и не може да го виде. Арапинут отиве си дома. То па йоще еднож сакало да го земе. Койнут па фанал да виске. Па иде арапинут и му веле на коньут: "Бре коньо, ти се чини два пъти, ка ме излъжуваш!" На трети път деттьо излеве, го отвързва на койньут и бега. За два дена си отиве. Неговио другар, другото дете, ка го видел сос койнь иде, му се зачудил и си рекъл: "На друго место ке го пущам." По малко време му веле: "Да одиш на църно море. Тамока има адна абулка сос златни абулки. Да одиш да ми га урвиш сус се корен!" Тоа, сиромах, шчо да чине! Търгнал да ходе. Кату дошел до морето, имало силна бура, адни далги като планини и около това дърво имало моми сос пашки като на риба. Тие го чували на дървото, секоя по адин ден. Запрела бурата и момите излезели на другата страна да се чешат. А оно клаве боздуганут на страната и се бабнуве ув морето, та оде до абулката. Га потъргнуве аднож - не излеве; йоще еднож - па не излеве; на третио път га откорнуве и излеве на крайо, па си отиве. Другото дете си веле сос умот, оти до тога е загинало. А ето ти го, дека иде заедно со абулката. Ка го видело оти иде, фанало да умире и да му мисле за друга работа. "Е, сега, му рекло, коньут го донесе и абулката. Сега йоще една работа има: на това поле има адин стребрен конак, забиколен от аскер; на вратата има два арчлана; внътре има адна мома най-хубава. Да одиш, да ми ги донесеш!" Тоа, сиромах, що да чине! - Стануве и отиве. Кату отишел тамка, видел аскерут и тиа арчлана дури ръжат! Сега, се уме, се чуде, как да направе? Му втекнало да заколе адин овен на арчлането, а па на аскерут, кату ки заспе, да го присламче. И така аскерут кату легнал, го присламчуве и тоа овен им го фърлюве на арчлането и се качуве горе. Момата, ка го видела, фного го аресала, оти бил фного личен. И она си търнуве с него и одат. Кату ги видело деттьо друго, рекло да го отрове и кату дошли, седнали да си ручат и то го отровило и оно умире.

Момата, ка го видела така, фанала да плаче, но й втекнало, оти има в неа жива вода. Сос живата вода го попърскуве и деттьо станало и й рекло: "Колко страшен сон бех заспал!" Но она му казала: "Оти те отровиха и умре, но езе те напърсках сос жива вода и стана." Тога деттьо, от ка оживуве, спроти клетвата, що беше га чинил, оти да умре и да стане, та туга да каже, тогай му кажал на царут, как се чинило и що се чинило. Тога царут си го зиме деттьо и си го чинуве за син, а другото, лъжливото, го отепуве.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.