211. ЛЕНИВАТА ЖЕНА

Том 2: Приказки и предания

Адно време имало една жена фногу ленива. Та накарала мъжо й да й купе вълна, за да преде. Тоа й купуве, а она, догде да га попаре, догде да га изчисте, трите четвъртини отишли. Най-седне фанала вече да преде. Она имала си адна гулема върчува, та догде да изпреде една чунка, фного време вървело. А сега фного веке работа - пущувала от вечер вов върчувата изпредената чунка пред мъжо и, а на утрото па га изкарувала. Он гледал ката вечер, се ка пущуве по адна чунка във върчувата и си рекал: "Фного чунки има жената ми изпредени, айде сега да га накарам да ми ткае една кушуля" - та й речел: "Айде, жено, да ми ткаеш адна кушуля!" Она зиме да ткае, а що ке ткае? Само адин ръкав едвай изткала и му го облекла, па отишла на орото. Мъжо й седнал нейде, а она фанала да му вике: "Ръкавела хой, спрути мене стой! Ръкавела хой, сирути мейе стой!" Ръкавела хой, спрути мене стой!" Така му викнала ду три пъти, за да чуят другите жени и да се научат, оти му направила ръкав на мъжо й.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.