209. МАЙКА И СИНОВЕТО Й

Том 2: Приказки и предания

Една майка имала си два сина: по-големио кроток и милувал домашната работа, а по-малкио бил луд и гледал да отива на нивата и да оре. Един пъкь по-малкио му речел на по-големио: "Баче, айде ова ден ти оди на нивата, а езе да останум в къщи и да измиум главата на майка." Големио сакал, не сакал, го послушал на по-малкио си брат и отишел на нивата да оре.

Малкио останал в къщи и зел да върше къщните работи: заврел и вода, за да измие на майка си главата. А кату подкачил още да налива главата на майка му (си) сос горещата вода, сирачката издъхнала и се озъбила. Лудото, като свършил работата, га занесел на майка си на къто, й дал фурката да преде и още изпечел едно ейце и й го дал да еде, а майка му ниту прело сакала, ниту едене. Таа само се зъбила и нищо друго. Лудио син, разядосан на майка му (си), търче да каже и да вике баче му, за да виде и тоа (той), защо не преде майка им. Големио дошел ищо да виде? - Майка им се озъбила.

Тога големио му речел на брата си: "А бре лудо, ти си га попарил на майка!" После отишел големио да копа гроб за майка им. А на малкио му речел: "Ти, лудо, да га донесеш на майка на гробо, за да га закопаме." Лудото па отново се заловил за работа. Направил си адин остър кърлиг (кривак), па га закачил на майка му сос кърлиго за носо и сос голем дим и прах га влечел на гробището. Адна стара баба, ка го видела, посакала да го поруге на лудото и му рекла: "Ним, сино, не чинувай така сос майка ти, която тя те е дойла и от малечък те глидела." А то, наместо да й отгуворе и разправе, га уждире на старата баба един кърлиг по главата и га убиве на местото и без да се забаве, зафашче да ги влече и от далеку вике на баче му: "Баче, две ропки копи, две баби ти носум!" Големио брат, кату чул това нещо, се уплашил и кату се боел да не би брат му саке да убие и него, зел да бега. Малкио, кату видел брат му да бега, оставил бабите, та фанал и то по брат му да търче и така бегали един по друг и стигнали ду една вуденица. Тамка застанали малку. Малкио видел воденичарскио камен, па му речел на брат му (си): "Баче, гледаш, тоа камен е майкинио прешлин. Езе ки гу земум." А баче му му речел: "А бре лудо, тоа не е майкинио прешлин, ами е вуденичарски камин." Лудото не послушал на брат си, а го зел каминот и го обесил на пойсот.

Ут тамка търгнали да пътуват и дустигнали ду едно големо дърво. На него са качили отгоре. На скоро тамка пристигнали и некои праматаре и седнали да си отпочинат под дървото. Тога лудото рекал на баче му: "Баче, майкинио прешлин ми дотежне." Големио брат му речел: "Малчи, бре лудо, ки не чуят!" А тоа втори път речел: "Прешлино ми утежне" - и още недуречел, го пушчил тежкио камин долу. Праматарето, уплашени от големио шум и от големината на каминут, фанали да бегат и да велят: "Бог сака да ни убие!"

Сичката праматиа им останала под дървото, а двата брате си слезели и си га разделили брацки. Малкио зел за себе си колкото тимен имало, а другото оставил на брат му. Тоа, малкио, отишел на един рид и тамка го запалил сичкио тимен. Вов то време на господ го болело зъбо, та филь алда му поминал и му уздравел от кадешо на тимено. Туга господ пратил ангеле ут небото да го земат тоа човек. И така ангелето гу зели на човеко на небото и господ, за да му плате за доброто, що му чинил, що му оздравел зъбо сос кадешо от тименут, го пушчил во най-големото азно да си земе, какво сака. А тоа нищо не сакал друго, а си земал само едно свиролче. После ангелето го свалили па доло, на земята.

Тоа сос свиролчето толко убаво свирил, що сичко около него се разигравало. Туга лудото се главило на един поп и то от кук до кук, и сос такъв пазарлък, който се налюте пред време, да му се извади едни обуща пинци от гърбут на кожата му. Лудото зело козите на попо и отишел да ги пасе. Целио ден сос свиролчето си свирил и козите цел ден ги разигравал, та останали гладни и никак млеко на попо не набирали. Попо се чудил фногу и не знал, що да чинува сос козаро.

На другио ден попо скришом отишел да виде козаро, къде и как ги пасел козите. Тоа, попо, още от далеко се завел вов адин трън да се прошете, а козаро, ка го видел фанал сос свиролчето да свире и направил попо гол и в стреди трънето да играе и да скоке, та сичкио се облел във кръв. Туга козаро престанал да свире. Попо, без да му прогуворе нещо, се върнал в къщи и сичко разказал на къщните си люде. Вечеро, куга си дошел кузаро, го накарали да посвире малко. Тоа им рекал: "Вързейте на попо за косата ръшницето, на пападиката адин копан за косата, а дечичката турейте ги във адин кувчег и кату им дадете адно ножче, да ги закачите на гредата."

Това кату направили, зело лудото да свире и на часо сички фного силно са разиграли: ръшницето на попо, копано на попадиката фанали силно да плюскат по гърбовето им; и ковчегут на гредата разлюлен силно паждине на земята и се убиват дечичката. Зафашчат да викат: "Бре стой, лудо, бре стой, лудо!" - докату най-после ги сожалил и престанал свиренето.

На утрото рано майка му на попо се качила на адна църница и зафанала да кука, а лудото, като чул, си речел: "А, пусти ти кук, що бърке тука стреди зима?" Йохва адин голем стап и га убиве на бабата. Туга попо се налютил и лудото му извадил адни обуща пинци.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.