205. ДЕТЕТО И ЦАРСКАТА ШЧЕРКА

Том 2: Приказки и предания

Едно дете и една сестра зели един вол и отишле на орманот. Като отишле там, го заклале на волът. Дошла мечката и посакала месо. Тие му речели: "Ако ни дадеш едно мече, ки ти дадеме месо." Мечката му дадела едно мече и й дале месо. Седне дошла лисицата и рекла: "Дайте ми месо." Йе казали: "Ако ни дадеш едно лисиче, ке ти дадеме месо." Она му дадела едно лисиче и йе дадели месо. Дошъл и вълкът и он сакал месо. Они му речели: "Ако ни дадеш едно вълче, ки ти дадеме месо". Му даделе месо, а он му дадел и на детто и на сестра му по едно вълче. От неколку години мечката (мечето) се чинила колкуто един бивол, вълкът (вълчето) се чинило колку едно магаре, а лисицата (лисичето) се чинила колкуто един вълк.

Детто, като 'и зел кучинята (гореречените животни), отишле да се шетат. Зел я и на сестра му (си), и като видели там един конак голем, я качил на сестра му горе и зел он кучинята и отишъл да шета. Като видел да летат един булюк чавки, се помолил на бога: "Господи боже, вийе да ми дадеш овце!" И дор да йе изрече лакардийта, чавките станале овце. Седне той 'и пасел овцете. Там, на конакът, седел един келеш. Като видел момата, йе речел: "Ка ки дойди брат ти, да му речеш да 'и остави тука кучинята." Като дошъл брат му (и), момата му казала: "Остави тука кучинята." Детето й речело: "Зашчо да 'и оставам? Господ ни дал и овце." Седне 'и оставил кучинята. Она 'и върдзала со синджири яки - му кладеле на ушите бубакь, за да не му се слуша.

Детто пак отишъл къде овцете. Келешът отишъл къде детто и му речел: "Сега яз на тебка ки те ядам." Детто казало: "Чекай да одъм да се помолям на бога да ми прости греховете." Като отишъл на едно дърво и викнъл: "Мечко, вълк, лисице! Келеш ме изеде!" Тийе, като чули, скинали синджирето и отишли, та го изедели на келешът. Седне детто пак рекло: "Господи боже, шчо беха вия, пак да се чинит." Дор да изрече лакардийта, овцете станали чавки и летнали.

Седне детто и сестрата оставиле конакът. Вълкът, лисицата и мечката казале: "Ваа мома на тебка ки те яде." Седне и на нея я направиле, как го направиле на келешът. Детто си зел кучинята и отишъл да шета. Като се приближил до една чешма, видел една мома, че стои до чешмата. Йе казал на момата: "Зашчо стоиш тука?" А она му рекла: "Ламята катъ ден яде по една мома и за това и яз тука стоям, да ме яде." Детто йе казал: "Фоди си сеа ти." Момата му рекла: "Не си одам, зашчо ламята ки затне чешмата и не ке има да пийме вода." Детто йе рекло: "Дильму не си одиш, пошчи ме сеа ти и ка ки дойде ламята, кажи ми." Като я видела, че иде ламята, зафатила да плаче и му капнала на детто една сълдза и станъл. Детто йе рекъл на мечката, на вълкът и на лисицата: "А, да ве видам сега, шчо пари вредите?" Като йе фатиле на ламята, я изедели и си отишли. Като чул царът, че йе отепале ламята, рекъл: "Викнайте го то, шо я утепал ламята!" Като отишъл детто при царът, му казал: "Язка йъ утепах." И царът му я дадел керката му и детто си отишъл.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.