204. ДЯВОЛОТ И УЧЕНИКОТ МУ

Том 2: Приказки и предания

Едно време една баба имала едно дете. Го земала бабта да го носе да се учи зънаят. Ка се уморила, седнала на един бунар. Там дойдел един арапин и речел на бабата: "Къде одиш, бабо?" Речела бабата: "Ке го носм детто да се учи занаят." Речел арапинот: "Не го даваш, яз да го научм един зънаят?" Бабта речел: "Да ти го дадам." Го земал арапинът и речел: "Да дойдеш от една година седне да го земиш." И бабта си отишла.

Арапинът го научил как е човек да се чине конь. Ка дойдело времто да го земе бабта, на арапинът сестра му му речела на детто: "Да не речеш от' се научи, зере ке те изеде." Ка дойдел бабта да го земе детто и го питал арапинът на детто: "Се научи нешчо?" Детто му речел: "Не с' научих нишчо." Му речел арапинът: "Дильми не с' научи, ай оди си." Го земала бабта и си отишла.

Ка си отишле, детто се направило един конь и го продадла бабта за трийсет лири. Ка стояло у то, сайбийта умрел. Пак си отишъл къд бабта и се чинил една тазиа (хърт). Ка чул то арапинът, са чинил един вълк и дойдел да го изеде. Детто, ка видел, шчо дойде арапинът, се чинил еден уртал (несъмнено - картал). Арапинът се чинил едно по-големо пиле и сакал да го жзеде на урталът. Урталът се чинил просо. Зафатил пильто да го чопка просто. Та уснало едно зърно и се чинил една лисица и го изел на пильто.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.