203. ТРИМАТА БРАТЯ И ДЕФОТ

Том 2: Приказки и предания

Едно време имало троица братя. Тиа отишле да се глават да жният на един деф. Той сакал да 'и изеде. Тие, ка чуле, оти сака да 'и изеде, бегале от него. Най-малечкиот го веляле Яне. Яне отишел, се главил на един поп. На попот му речел "Язка ке одам да си палам парите от дефот." И па му речел на попот да му направе една погача и да му даде половин ока бубакь и един калам бълхи. Яне отишел къде бил дефот. Дефот имал един хубав йорган - бил сос джингарашки йорганот. Яне отишел там, къд спие дефот и дунал бълхите у йорганот. И зафатиле бълхите да го ядат на дефот. Речел дефот на жента му да го фърле йорганот вонка и да му донесе друг йорган. И ка го фърлил вонка йорганот, заспал дефот. Отишъл Яне и напълнил джингарашките с бубакь и си го земал йорганот, отишъл до мегите, до къде одел дефот. Седнал тамо Яне с йорганот и се наручал от погачата.

И на дзастрата, ка станал дефот, видел, оти го нема йорганот. Я питал на жента му: "Къде е йорганот?" Жента му речела: "Не го знам къде е." Дефот речел: "Яне беше то ваа вечер, шчо ми го зема йорганот." Се спушчил дефот да го тръчка на Яне и тишъл на мегите и го видел на Яне тамо, шо седеше на мегите и му речел: "Ти, бре Яне, ми го зема йорганот?" Дефот не можил да помине от мегите на нака: ако помине, ке умре. Яне му речел: "Остави, шо ти го земах йорганот, а ке ти го зем коньот!"

Яне си отишъл. И на утрента вечер му речел на попут да му направе пак една погача. Отишел пак Яне на дефот на земята и на вечерта отишъл на кукята на дефот и ка спали, влезел Яне къде коньот и го чепнал на коньот да го совърдзе, ка бил върдзан. Коньот не стоял, виждал. Дефот, ка чул оти вижда коньот, я пушчил на жента му да виде, зашчо вижда коньот. Яне се скрил под кошот, шчо го хранили на коньот. Жента му видела се редум, сам под кошот не видела и си отишла, и речела жента: "Нема нишчо". Яне го чепнал на коньот да го совърдзе и коньот зафатил па да вижда. Речел дефот: "Зашчо вижда коньот пак? Виде се редум да не е скриан Яне?" Речела жента: "Видех се редум, сам под кошот не видех". И слезел дефот да виде. Яне се скрил пак под кошот. Ка отишъл дефот пак къд коньот и дигнал кошот, го найдел на Яне под кошот и речел на жента му (на утрето било неделя) да го заколе на Яке и да го направе ручок. Отишъл дефот на църквата. Жента му земала да цепи едио дърво. Яне й речел на жента: "Пушчи ми едната ръка да разцепам яз по-скоро дървото". Та м' пушчила едната ръка. Яне земал балтийта, не на дървото, туку на жента - а удрил и а утепал. Яне се совърдзал и го навалил вогинот и а кладел на жента да се варе. Го земал коньот и отишъл на мегята, та седнал. Дефот земал оди църквата негови приятели да ядат от Яне месо. Ка дойдели у дефот на кукята и ка извадил дефот един комат месо, и го познал место, зашчо е от жента му; видел коньот, шчо го нема и му кажал на неговите приятели, му речел: "Яне ем жента ми я утепа, ем коньот ми зема!" И се спушчил дефот да го тръчка на Яне. Отишъл на мегята и му речел на Яне: "Ти, бре Яне, утепа жента и ми зема коньот?" Яне му речел: "Остай, що ти утепах жента и ти земах коньот, и на теп ке те земам жив!"

Дефот си отишъл. И от три дена седне Яне си направил една брада и се облечел о едни дрепави руби. Отишъл на земята у една гора, къде одел дефот ката ден да пала люде, да яде. Яне зимал сос една балтия да чука на едно дърво. Дойдел дефот и му речел: "Шчо правиш тува, бе старчо?" Яне му речел: "Праям гроб от дърво. Ми умре едно дете, сакам да го закопам." Дефот му речел на Яне: "Ним се мъчи. Яз ке го напрам по-скоро." Дефот го направил гробот и му речел Яне: "Стой, да го измерам даль е тамъм." Дефот му речел: "Стой, яз да го измерам. Ним се мъчи ти." Влезел дефот да го измере и го затворил Яне капакот и го заковал; го земал на гърбот и отишъл на мегите на нака. И ка поминал дефот мегите, умрел. "На, жив ти го донесех дефот!" И ка отвориле капакот на гробот и дефот беше умрел.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.