201. СИРОМАХИЙТ И БОГАТСКАТА ЩЕРКА

Том 2: Приказки и предания

Едно време имало еден богат човек со една шчерка, а комшията му бил сосем сиромах.

Шчерката на богатийо се едно му веляла на татка си, оти нашийо комшия йе сиромах само от жената. И ка му веляла шчерка му се едно, оти нашийо комшия от жената йе сиромах, тоа станал, та му а оставил жената на сиромахийо комшия, а му а дал за жена своята шчерка без нишчо, за да види дали сиромахийо сега ке се обогати. И ка а дал момата на сиромахийо комшия, тийе немале со шчо да се прерануват, та момата си извадила от ушите обечките и му ги дала на мъжа си да ги продаде на пазарот. Он отишел на пазаро и ги продал, да речеме, за петстотини гроша. Ка си кинисал да си иде со парите дома, на пътьо му изпаднал еден стар човек и му веле: "Продавам еден лаф за 500 гроша. Кой ке го купи и кой не ке го купи, пишман ке биде." Човеко му ги дал парите, петстотини гроша, на старецо, а старецо му казал овай лаф: "Секой сам се аресал." Го купил лафо и си отишол дома без пари.

Жената му видела, невидела, си дадела гердано да го продаде, за да преживеят. Той отишел па на пазаро и го продал гердано за 500 гроша. На пътьо, ка се връшчал, па му изпаднал старецо и му веле: "Продавам еден лаф. Кой ке го купи и кой не ке го купи, пишман ке биди". Човеко па си ги дал и тийе 500 гроша, старецо му речел: "На мътна вода да не вървиш!" От тамка човеко си отишел дома па без пари.

Третийо път изкарала жената му пръстено алтънлия и го дала на мъжа си да го продаде. Той го продал на пазаро, си земал парите и си кинисал да си иде у дома. На пъто па го стретел старецо и му веле: "Продавам еден лаф. Кой ке го купи и кой не ке го купи, пишман ке биди." Човеко и сега си ги дал 500-те гроша, а дедото му речел: "Сабар (търпение) да си чиниш!" И ка видел, оти и сега нема, шчо да отнесе дома, човеко бегал на друго место - отишел на чуждина.

Тамка работил десет години и ка му текнало за дома, купил една калинка и а пушчил сос некого дома. Ка а скапала жената му да види, каква йе, калинката била пълна сос бисер и се зарадувала фного. От некоя година после па купил за некоя аспра еден чалън (глюж, полено) борина и го пратил дома. Жената зела да го цепе и гледа увнътре три джеваира. Пушчила два джеваира и бисеро на пазаро, ги продала и земала фногу пари. Ка видела толку фного пари, зафатила да си праве един висок конак и на мъжо си му пушчила да си дойде.

Мъжо й, ка земал таков хабер, кинисал да си иде. На пъто му се припило вода и той влезел ув един бунар да се напие. А па секой, кой влевел ув той бунар, не излевал веке. У бунаро, ка достигнал до водата, му изпаднале три моми самовили от водата. Двете биле бели, едната - груба, църна. Момите му рекли: "Кажи, коя йе по-хубава от наска?" Нему тога му текнало лафо от старецо и им речел: "Секой сам се аресал." От това им се чинил кефо на сите три моми. Му а зеле торбата и му а напълниле со джеваири.

Изпаднал от бунаро и търгнал па да си иде по пъто. На пъто стретел една река мътна. Карвано се удавил, а човеко не влезел во реката - според лафо на старецо изчекал да претече и измине силата. После си поминал и той.

От тамка си отишел у дома. Кога гледа конаци и зел да се качува горе. А ка се изкачил дури горе, гледа до жената му едно момче седе и си речел: "Ах, жената ми има любовник!" И зел пушката да го утепа. А шчо-туку намерил на момчето, му дошел на умо третио лаф, купен от старецо: "Сабар да си чиниш!" и се запрел, та така не го утепал сино си, шчо беше се чинил толку голем, дури бил татко му на чуждина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.