199. ЛОВАЧ И САМОВИЛА

Том 2: Приказки и предания

Некой човек на една тумба закопувал секой ден паида (стъпица), за да лови дивяч. Ноке от тамка вървели самовилите и най-малечката от ниф му а изпушчувала паидата. Една вечер човекот отишел да гледа, кой му а изпушчува паидата. Скрийен бидееки, поминали самовилите и малечката отишла да му а изпушче. Ка видела по-големата самовила, й рекла: "Да знае човеко да направе обрач от смоква и да го кладе спроти Бъдник, да се фатиш и да ти земе капата, ти йесир (роб) да му бидиш до, век." А малечката рекла: "От дека ке му текне?"

Човекот, ка чул, отишел, направил от смоква една паида и а клал спроти Бъдник на това место. Ка отишел на дзастрата, гледа фатен во паидата един съдник и му веле на човеко: "Ела, ме пущи, бе!" А човеко се спушчил, зел му капата и му удрил един добър кьотег, та му се сторил съдникот роб - уловенио съдник бил малечката самовила.

Ка му се чинила роб, се му носила на човеко. Един ден му рекла: "Ке ме пущиш, да ти кажам дека има един казан пари?" А он й рекъл: "Биве!" И така отишли двоицата и му кажала парите, а му рекла да заколе пешин човек за курбан, па после да ги изкопа. А човеко й рекъл: "Тебе имаеки те, не бъркам другего." И а заклал, та откопал парите.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.