186. ЗА ЖЕНАТА И ПИТАЧО

Том 2: Приказки и предания

Имало една жена дуица. Тая имала три-четири деца и била многу сиромашка. Децата му сакале леб. Как немала да му дади, зела, запретала у огно една лепешка и фърлила фортомата да се обеси. Коку клала фортомата, му клукна на портата еден питач, му посака леб. А жената му рекла: "Немам." А той му вели: "Нейкю леб, а да дойда горе." Ка отиде горе, му вели: "Отвори огнишчето и извади я погачата, да му дадиш на децата." А на жената му било страм да отвори. Седне я отвори и коа пули - погача. И му даде на децата.

Седне му вели питачо: "Оди, сеи жито у амбаро." А жената му вели: "Немам жито у амбаро, ами йе празен." А питачо му вели: "Пълн ти йе." И отишла и вишла, амбаро оти йе пълн со жито. И ка се върнале пак горе, не нашла никой и си рекла, оти "Вой беше госпо!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.