185. ЗА ЧОЕКО И КАПИДАНО

Том 2: Приказки и предания

Имаше два бракя. Еденио беше много богат, а другио беш, много сирома и имаше осем деца. Той, ка не можеше да ги рание ката ден одеше за дърва. Тамо нашол еден голем даб, шо се отворвал и се затворвал. Во тоа време арамии си клавале у той даб пари. Сиромао отишол при еден богат чоек и му рекол: "Ти се мола да ми ги дадиш тия дванайсете камили за една недела." И богатио му ги дал. Сиромао си зел и двайсе врешча и търнал да оди на дабо. Ка дошол до тамо, одосгоре арамиите; и той, ка ги вишол, ги зел камилите, ги клал в еден андак, а той се скачил на дабо. И арамиите дошле и не го вишле. Капидано му рекол на дабо: "Отвори се!" - и дабо се отвори и шо имало пари, ги клале у него. Пак му рекол: "Затвори се!" - и дабо се затворил. И арамиите търнале да одат по крадейне. Сиромао слегол от дабо и му рекол: "Отвори се!" - и дабо се отвори. Влегол натре и си ги напълнал врешчата, и си ги тоарил на камилите и търнал да си оди. По пато му се скинала полопашницата на една камила и нашол еден кърпач и му рекол: "Колку пари сакаш да ми я закърпиш вая полопашница?" И кърпачо му рекол: "Сто пари." И сиромао за сто пари му дал пет флорини. Кърпачо фатил да го благославя ногу. И седне сиромао си отишол дома, си ги занесол парите и си ги разтоарил; и никой не го узнал. Му ги занесол камилите на богатио чоек, шо му ги зел.

По-малио му брат го узнал и му рекол: "Отдека вия пари?" А той му рекол: "Найду еден голем даб у планината." -"Ай да одеме пак" - му рекол по-малио брат. А по-големио брат му рекол: "Дабо се отворва и се затворва." И той, ка му казал, оти дабо се отворва и се затворва, по-малио брат зел десет магарина и двайсе врешча и не почекал брат му, за да одат заедно. По-малио брат отишол по-бъргу кай дабо и му рекол: "Отвори се, даб!" - и дабо се отворил. И зел да пълни врешчата и му рекол: "Затвори се, даб!" И дабо се затворил, а не знаел да му речи пак на дабо: "Отвори се!" - и останал натре.

От едно време дошле арамийте, седнале с?ъти. Капидано му рекол на дабо: "Отвори се!" - И дабо се отвори. Го нашле нагре чоеко и го извашле, го напрайле на парчина и го скачиле одозгора на дабо, за да го ядат орлите.

И брат му, ка чека еден ден, два дни, три дни, ка немало да дойди, той зел десет магарина и отишол пак, за да го види брат му и да си натоари пак пари. Ка отишол, го вишол брат му посечен на парчина и се скачил на дабо, го зел брат му и го пикнал у едно врешче, и си натоарил пак пари и си дошол дома. Отишол при кърпачо и му го занесол брат му да му го закърпи. Кърпачо му го закърпил; и го зел дома му и го закопал со владици.

Арамиите дошле при дабо и вишле, оти парите ги нема, и посеченио чоек го нема, и си рекле помегю себе: "Ах! Ах!" И капидано зел да оди по трагата и го нашол кърпачо, и му вели: "Не ти донесе некой чоек некой посечен да му го закърпиш?" А кърпачо му вели: "Ми донесе, ама той чоек не го кажвам, шо ми го донесе, оти за една полопашница, шо му я закърпиф, ми даде пет флорини." А капидано му вели: "Язка ке ти дам десет флорини, само да ми го кажиш." И кърпачо му вели: "Дай ми." И капидано му дал. А кърпачо му вели: "Язка ке се стора гюпгин, а ти ке се сториш слеп." И тия се сториле така и отишле на портата на той чоеко. И той чоеко имал многу измекярки. Една измекярка седела на пенджерата и тая го вишла кърпачо, кога писал со тебешир на портата. Измекярката отишла и писала на четриесе порти. И капидано отишол вечерта на портата, и кога пули - на четриесе порти белезано. И капидано си рекол: "Ах, кърпачо на една порта белеза!" И му кажва на кърпачо за тая работа, и му вели: "Пак ке одеме и яз ке ти дам ошче десет флорини." И пак отишле, и тогай удрил капидано ножо на портата. А измекярката не се погодила на пенджерата да види.

На вечерта капидано пак отишол и коа пули, дека удрил ножо, тамо стои. И седне отишол и купил трийсе и девет кожи и една со масло - четрийсе. И зеве двайсе койна и ги пикнува арамиите натре у кожите и ги тоарил, и търнал, за да оди при портата на чоеко. Отишол и му клукнал. Излезе измекярката и го опитва: "Кой си ти?" - "Язка су еден туджар, имам двайсе тоари масло. Ме стемни, тука ке ги разтоара." И измекярката отърчала и му казала на домакино, оти има еден чоек двайсе тоари масло и го стемни, та сака тука да спие. И стопано рекол: "Баа, нека дойде." Измекярката отишла и му отворила и той влегол и си ги разтоарил кожите. Капидано му вели на арамиите: "Я ке се скача и ке излеза надвор, ке фърля едно камче и вийе тогай да се отрешвате; и втори пат ке фърла друго камче и вийе тогай да излезете; и седнио пат ке фърля и вийе тогай да се бунете." И капидано се скачи горе и седна со той, чоеко, да прикажват. И стопано му вели: "Яз беф многу сирома. Имаф късмет, найдуф еден даб, шо се отворваше и се затворваше. Тамо имаше многу пари. Яз си тоариф и еден брат ми го посекоа." А капидано му вели: "Яз сум еден голем туджар - носам масло, чинам секакви работи." А стопано му вели на измекярката да оди, да напраи вечера. Измекярката била многу скържава и си рекла: "Оти на стопан ми маслото да го тура? Стой, да тура от на вой чоек маслото." И оди, оди на кожата со масло и турва и направва вечера. И ко шо праела вечера, си рекла: "Стой, да вида у другите кожи шо има? Да нема нешчо за ядене?" И пули у едната кожа чоек; пули у другата, пак чоек. И тая си рекла: "Ах, вия се арамии!" Тая зева съта кожа со масло и я турва у една арамия, и го сварва. И му турила на съти по пол ока масло и съти умират. Капидано забораил да фърли камче и измекярката го викнала измекяро и му вели: "Види шо има у вия кожи - съти арамии се! Как да го отепаме и той, шо йе горе?" И измекяро му вели: "Яз ке зема балтако и ке го отепам." И го зел балтако и го отепал. Жената на стопано фати да плачи, а измекяро му вели: "Слези долу да видиш, шо има!" И коа пули - съти арамии со пушки. И ги извашле съти и ги фърлиле у реката.

И стопано я зел измекярката и я кладе да седи на ниното место со измекяро и му я дал измекярката за жена на измекяро.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.