181. ИЗПАДНАЛИО ТЪРГОВЕЦ И ДЕТЕТО МУ

Том 2: Приказки и предания

Едно време имало некой търговец. Той, търговецо, имал едно дете и една жена и бил многу зенгин. Детето си го пушчал на чколье и му давал секи ден по сто гроша да му дава на сиромашките деца. По некойе време търговецо се усиромашил ногу и се заборджил и така си дошол на куйкята си и се затворил во една удая, и жента му му носеше у удаята да яде, зашчо му беше страм да излезе надвор. Като пуле детето, оти татко му го нема, му речи на майка му: "Майко, дека йе татко? И зашчо не ми дава пари да ода на чколье?" И майка му речи: "Татко ти йе по търговия." А детето, като разбра, оти татко му йе затворен во удаята, отиде и му речи на татко му: "Татко, отвори ми!" Татко му му отвори со плачейне. Детето му рече: "Татко, зашчо плачиш? Яз разбра, оти си борчлйя ногу, ама ушче ки се заборчиш - ки ми направиш една руба, като шчо йе морето со рибите и небето со дзвездите и ки ме занесиш на Йесир пазар, та ки ме продадеш."

И татко му направи рубата, катошчо йе морето со рибите и небето со дзвездите и го занеси на Йесйр пазар. Излегоя ногу търговци да го купат, туко никой търговец не можи да извади толко пари, до триста иляди грошови. На другио ден пак го извади да го продава. Излезе еден царски кафеджия. Той брой до триста иляди грошови и го купил детето и къ го занесъл на сарайо царски, му казал на жените со койе джежве да му варе кафе саде и со койе джежве шекерлия; и за царо со койе джежве саде и со койе джежве шекерлия. И така детето му направй кафе саде и му дади на жените. Керка му на царо опита: "Воо кафе саде йе или шекерлия?" И детето му рече: "Саде йе." -"Свари ошче едно кафе." Детето му свари друго и пак чупата го опита: "Саде йе или шекерлия?" -"Свари ми и друго" - му рече. И му свари детето пак саде. И пак го опита чупата: "Саде йе или шекерлия?" Детето пак му речи: "Саде йе." И така чупата фърли севда за детето, а му беше страм да кажи, та се разболи. Татко му донесе екими да му я найдат больката, шчо му йе. Никой еким не му я найде больката, шчо му йе. И царо му речи на екимите: "Ако не му я найдите больката на чупата, съти ке ва загина." Екимите казая на царо: "За три дена мувлет да ни дайш." И царо му даде мувлет. И по три дни седне екимите му казая на царо, оти чупата никаква болька нема, а има севда за некойе момче. А царо а собра додекадата (съветът) да направат миджилиз, оти чупата сакаше да му я дава на судреземското дете, а чупата го сакаше кафеджията. Миджилизо на као ке найди мунасип да му я дади чупата. Миджилизо каза оти тоо йе колайно нешчо - стори мо азър две гимйи, дай мо по една гемия на двете деца, нека одет на чуждина; кой ке къзандиса пойке и по-бърго да си дойде, той ке я зеве чупата.

И така царо'му даде по една гимия и отидоя децата на чуждина. Търна на садреземо детето и отиде во Измир. Къ излезе на скелето, тамо имаше три чупи, роспии, му рекоя на детето: "Мило, като наска ни на вой век, ни на той век нема." И така детето се излъга, отиде при ний и тийе му изедоя и парите, и гимията му я продадоя и най-седне го изтерая. Детето отиде на еден шкембеджийски дукян да работа. А другото дете, кафеджията, като преспало у гемията и станало, капиданот от гемията му рекъл: "Ния дека кь'одиме?" Детето му рекло: "Търгай я гемията на ваа планина - ке изпадниме." И така търна капидано и отиде на планината и изпадна детето тамо и го причека еден стар дедо. Детето му рекло: "Добро утро, дедо." -"Дай бог добро, синко. Яз тебе, синко, те бара по небето, те найдо по земята. Ела, на вия три ключови." - И му отвори три мази - една маза пълна со безценни камейна; друга маза пълна со стребрени пари; а другата пълна со флорини. "И сега оди си да запалиш три огани. Тамо ки ти дойдат три кочишча, едно бело, друго цървено и друго църно; да не се оплашиш - да'и фатиш кочишчата, да'и фърлиш по едно куче у секой огън и да му я собериш пепелта от секойе куче башка; и да одиш на Мисер. Мисирскио цар йе болен три години. Ка ке излезиш на Мисер, даодиш при сарайо; ти даму речиш:"Яз ке го оздрава царо."

И така направи детето: запали три огани, му дойдоя трите кочишча, 'и фати, 'и фърли по едно у секой огън. Собра пепелта башка, отиде у Мисер и викаше: "Дойде арен еким." Го викная у царскио сарай. Той рече: "Яз ке го оздрава царо." И го зеде царо, го занесе на амам и го изми арно и го намачка со от белото куче пепелта. Седне го намачка со от църното куче пепелта и най-седне со от цървеното куче. И царо се стори како сега от майка роден, здрав. Царо му рече: "Сега шо сакаш, ке ти даам, и половината от царшчината на тебе, ако сакаш." Детето му рече: "Половината царшчина не ти я сакам, а сакам да ми дайш четриесет гемйи и во секоя гемия по четири топови да има." И така царо емир стори, му'и даде. И детето търна и отиде на Измир. Излезе на скелето, го причекая тия трите чупи, му рекоя: "Като наска, мило, не можиш да найдеш ни на вой век, ни на той век." Детето не'и послуша тия чупи. Отиде во градо, опита седреземското дете дека се найдва. И му казая. Тоо било у еден шкембеджия. И тамо отиде, го найде и му рече: "Ти от дека си и чио си дете?" Детето му каза оти яз сом от филян место съдреземско дете. И той, като разбра оти тоо дете йе, му рече: "Яз ке ти даам една гемия и пари ке ти даам да си ойш." И детето му рече: "Воа добро, ако ми го сториш ти, яз ке си одам." И му рече другото дете: "Ама на гърбо ке ти удрам белег." Детето му рече: "Клай ми." И той му кладе на гърбо койнска плоча. И си отиде съдреземското дете. А другото, кафеджията, търна со четрийсетто гмии, отиде на планината, си отвори маазите и си напълни четрийсетто гимии и търна да си оде.

Ка беше детето съдреземско отидено три дена по-напред и правеше сватба, да я зеве царската чупа, си дойде и кафеджийското дете со четрийсет гимии и от секоя гимия фърли по еден топ - четрийсет топови по два - осъмдесет, и излезе царо сам, го причека и го зеде во сарайо и го опита: "Ти кой си?" И детето му рече: "Яз сом кьолето твойе, кафеджията." И пак му рече детето на царо: "Пулям, сватба имаш, нека ти йе айрлия. На кого му я даваш чупата? На чийе дете?" Царо му рече: "На судреземското дете му я давам чупата." -"Донесете го да го видам!" Го донесоя детето, го виде и му рече: "Воо дете йе мой чирак - яз го пушчи да си дое." А детето му рече: "Яз тебе не те познавам." Детето друго му рече: "Ти имам кладено белег на гърбо, койнска плоча." И го слекоа, го видоя - како шчо каза детето, така излезе. И го изтерая съдреземското дете и зафатия друга сватба за кафеджийското дете. И детето се стори цар и си го зеде при него татко му и майка му.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.