173. ТРОЙЦА БРАКЯ

Том 2: Приказки и предания

Еден татко имал тройца синои. Едниот бил кираджия и со коньите си одел; другиот бил орач и со волоите си одел на оранье; а другиот бил пазарджия и дома си седел.

Дури бил жив татко им им рекол на синои си: "Айде да ви я разделам стоката" - и им я разделил. На кираджията му дал коньите, на орачот волоите, а на пазарджията му дал тланикот, и седне умрел. Пазарджията им рекол на бракя си: "Дайте ми от волоите и от коньите, зашчо шчо ке чинам со тланикот? Не ке си я чукам глаата от каменот?" Бракя му не му даале. Той им рекол: "Айде, ке се судиме на кадия." Кога оделе, той со тланикот одел напред, а бракя му отназад му велеле на кадията со рака: "От кай нас да судиш, ке ти дайме толку пари." Кадията му велел: "Таке ве делил татко ви." Кога се вратиле назад, нашле едни деца на ливагето, шчо пасле волоите Децата си избрале едно дете за кадия. Се степвале децата и на него се суделе. Кога дошол той со тланикот, им рекол на децата: "А бре деца, ке се прашам за нешчо со вашио кадия." Децата му рекле: "Прашай се." И се прашал: "Нийе бефме тройца бракя. Татко ни, дури беше жив, ни раздели стоката - еднему му даде коньите, на другиот му даде волоите, а мене ми даде тланикот. Шчо да права со тланикот яз, сиромаф?" Кадията му рекол: "А бре, слеп, откопай го тлайникот да видиш, шчо има внатре." - Тройцата си ойдоа дома и го откопаа тланикот и шчо ке найдат - еден казан полн со пари. Вистинскиот кадия по неколку време'и повикал да им отсуди работата. А тийе му рекле: "Нийе се отсудифме." Той им рекол: "Кой ве отсуди?" А тийе му рекле: "Едно дете". Той им рекол: "Викните ми го." Тийе ги викнале и тоа дошло кай кадията.

Кадията му извадил очите и го клал на столот да суди и му рекол: "Седи сега ти да судиш." Тоа дете судило седум години и се по право. Тогай на господ му се нажалило, та слегол от небото и вявнал една маска, та поминал низ едно село. Во тоа село имало една жена и тая жена имала само една крава и едно теле. Господ го повабил телето по маската. Жената му рекла: "Оти ми го зеде телето?" Той й рекол: "Мое йе телето." И жената му рекла: "Айде ке ойме да се судиме на кадия." Тийе ошле на кадия и му кажале за шчо дошле. Седне кадията се замислил, а господ му рекол: "Шчо се мислиш, оре кадия?" Кадията му рекол: "Излегле рибите от море и му я опасле нивата на еден чоек, та той чоек сега прави давия!" Тогай господ му рекол: "Како вдожат риби от море да опасат нива?" А кадията му рекол: "Ами како можи маска да роди теле?"

Тогай господ го блоосоил и му клал очи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.