169. ЦАРСКОТО ПОСМЪРТЧЕ

Том 2: Приказки и предания

Си беше еден цар. Той по малку време си умре. Жената му ката день му одеше на гробот. Еднуж одеекюм на гробишча, найде царева стапалька. Во стапальката имаше вода и царицата се наведе и се напи от водата. От тоа напиванье си остана тежка. На деветте месеци си роди. Нокьта роди, сабаале кавга. Детето наслушува от крошна и му вели на майка му: "Стани, майко, дай ми татковата ми коня неподкована и жълтата боздогана; подай ми и сабя неподточена." Майка му му'и даде.

Тоа си вяхна на коня неподкована и си ойде во гора зелена. Тамо шчо си найде една змия, шчо била голтнала три рала сватой. Търчна и й зеде главата, и я разпара змията на полоина и си найде на тре три рала сватои заедно со невестите, ушче не убиени, и си й отнесе детето во негоите сараи. И шчо си викна на майка си: "Майко, излези да си пречекаш китени сватои со се млади невести." Излезе майка му и си го кладе пак во крошната. Си пречека китени сватои и пак добро си'и изпрати. И сите, дароите, шчо'и носеа, му й остаия на детето.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.