167. ЧУПАТА, ШЧО САКАЛ ТАТКО ЙЕ ДА Я ЗЕМИТ ЗА ЖЕНА

Том 2: Приказки и предания

Еден стар си имал една керка и си биле многу сиромаси - немале леб да ядат и купувале пепел да ядат наместо леб.

Еднож керка му му рекла на татка си: "Татко, оди на утро немиен на оной сокак да видиш шо ке найдиш." И той на утрото ошол и нашол едно кесе со пари. Пак ошол другото утро и пак нашол пари, се сторил многу богат, по-богат от царот. Заватиле да праят конаци и татко му му рекол на керка си: "Ке те земам за жена." - "Не вели ми така, татко, да си го поткасниш язикот!" - Той му рекол: "Я ке те земам, я ке те отепам!" Тая му рекла на майсторите да напраят еден долап, сам да се отвора и сам да се затвора. Тая влегла во долапот и му рекла на майсторите: "Кога ке дойди татко ми, да му речите оти чупата се върли во морето."

Татко йе, кога чул това от майсторите, се върлил и той во морето. Майсторите я напрайле кукята и си отишле. На царот син му'и видел конаците многу убави и си дошол тува, а аскерите стояле на портата со пушките в раце. Кога лежал, на глаата си имал еден ибрик от влорин, а на нодзете - само от стребро. Чупата излегвала надвор, се наядвала и се напивала вода и ибриците'и менвала - той, шо бил на глаата, го клавала на нодзете, а той, шо бил на нодзете, го клавала на глаата. Кога станал царевиот син, се чудел. Станало кавга и синот ошол на кавга. Аскерите я изтерале жената му (чупата) и я слекле гола; я върлиле во коприите, само пърстенот й го остаиле. Дошла една баба, берела коприви. Чупата й се молела: "А мори бабо, ти се молам, извай ме оттува!" Бабата рекла: "Имам три керки."

Кога си дошол царевиот син, видел оти я нема. Се поболил от жал; му текнало за коприви и бабата му носела коприви и пърстенот от чупата. Той го отпеал пърстенот и я прашал: "Кой ти го даде?" Тая му рекла: "Една чупа." И й рекол: "Оди, викни ми я!" И тая я викнала. Той я позна и си я зеде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.