166. ЧУПАТА, ШЧО СЕ ОМАЖИЛА ЗА УМРЕНО МОМЧЕ

Том 2: Приказки и предания

Си била една чупа, ката утро си везела на чардак, ката утро му пейеле едно билбилче и му велело: "Мори чупе работниче, шчо арно знайш да работиш, ке се омажиш за едно момчу умрено."

Таа си одела еднош на вода; сите чешми секнале. Една жена й рекла: "Оди онде горе во конакон; тамо течи чешмата." Чупата ошла да залей вода и нашла тамо калабалок и почекала да залеят сите. Како си ошле тийе, залеяла и тая и ватила да си одва, а портите й се затвориле; търга, търга да й се отворат, не й се отвораат. Седне останала сама тамо. Се качила горе в одайте да побара да не има некой чоек да седи со него, оти шчо ке прай сама? Имало тамо девет одаи; влегла од одаа в одаа, нашла едно момче умрено. Седне си рекла сама со умо: "Туку-речи, ова момче ке биди, шчо ми велеше билбилчето, оти ке земам момче умрено." Седела тамо, го прегледвала четириесе дни и четирисет ноки. Тамо имало и книги и знаела да пей книга, и си се еглендисвала со книгата. Деня немало со кого да сборва. Седнем, там наблизало времето, за да станит момчето, слегла тая долу; и едно слегла долу, и се отвориле пустите порти и влегла една гюпка. Чупата й рекла на гюпката: "Мори гюпко, качи се горе да го гледаш еден чоек умрен, оти четириесе дни и четириесе ноки сум го гледала и сега слегоф долу." Седнем се качила горе гюпката. Кога му дошло времето на момчето да стани, едно станало и я нашло гюпката. Му било речено: кой ке найди пред него, кога ке стани, него ке го земи. Гюпката йе нашло и му рекло: "Мори жено, колку сум се успал!" И тая му рекла: "Четириесе дни и четириесе ноки кай те прегледвам." И си я зел за жена.

Седнем дошла и тая, шчо го прегледвала четириесе дни и четириесе ноки. И тая се сторила како измекярка, а гюпката му се сторила жена. Седнем ке одел на тугина, гюпката му рекла: "Да ми купиш едно ноже со две сечила." Накупил се и го дал ножето на измекярката. Си го зела тая ножето и му рекла: "Море ноже, ноже, ке ти кажам сите алой и седнем ке се убиям со тебе, Седнем, и ако го гледаф овде четириесе дни и четириесе ноки, пак не ме зеде мене, а гюпката." И му изказала на ножето сите алой. Той я чул: "Шо велиш така?" Я чул и той и я завервал. Я препрашал гюпката и й рекол: "Оваа ме гледала четириесе дни и четириесе ноки? Кой шчо'и знайт онийе книги да'и леи, той ме вардил и той ми йе за жена." Я клал чупата да пей, изпела сите книги и седнем я клал гюпката да пей, и тая не знаела да пеи ич, и си я зел за жена чупата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.