163. ПИРАЛКАТА НЕВЕСТА - САМОВИЛА

Том 2: Приказки и предания

Си беше една баба. Си имаше една крава. Тая крава му даваше млеко. Това млеко бабата го върлаше во морето. Еднож я виде царев син и му рече: "От шчо йе тоа млеко?" Бабата му рече: "Имам една чупа; на утро се мийет и от лицето му течи млеко; и му йе жал да го върла во дворо, та за тоа го върлам во морето." Царев син му рече на бабата: "Не ми йе даваш за мене?" Тогай бабата му рече: "Како да ти йе дам, коа ти си цар, а яз сум сиромашка?" - "Ако" - му рече царев син. Бабата му рече: "Да ти йе даам." На другиот ден дошол да я зема со кочии. Бабата я наружала една пиралка, я клале во кочията заедно со бабата. (Тие имале адет - кога ке земале невеста, никой не се гледале во неа, каква йе.)

Бабата му рекла на царев син да поминат покрай море, зашчо сакала чупата да го види млекото кай шчо го туривала баба му. Кога се наближиле до морето, бабата я върлила пиралката во морето и викнала да плачи, гьоам чупата се върлила во морето. Тогай царев син пушчил пливците. Пливците нашле тамо една чупа, каде я плете майка му. Тая била самовила. Тийе я чапнале от майка му. Тогай майка му й рече на керка си: "Керко, на ти овье три вилджани; кога ке проговорат тийе: земята майка, морето татко, месечината сестра, сънцето брат, тога и ти да проговориш со мажот ти."

Пливците я извадоа и царев син си я зеде за жена. Вилджанчинята си'и пушчаше на вода и едното от тийе се чукнало со другото, та се скършило и викнало: "Земята майка, морето татко, месечината сестра, сънцето брат, ме биа и се скършиф." Тогай тая проговори со мажа си. Тогай той му рече: "Жено, яз ке донесам се, шчо треба за гости, а ти да сготвиш, оти ке'и викам бракя ми нагости." - Тая му рекла: "Нишчо да не купваш, се йе сготвено завечер." - Кога дошле на вечерта бракя му, тая клала соврата туку без манджи. Тийе седнале. Тая си плеснала рацете и излегоа секакви манджи, и клала на огнот тавата и клала мас и си турила натре во тавата рацете и се сториле риби, шчо се скинале во яденье. На другата вечер тийе отишле на гости при бракя му. Снаите я пречекале убаво; и тийе клале тава да напраат како неа. Коа си изгореле пърстите, тогай я разбрале оти била самовила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.