162. ЗА ЕДНА ЧУПА, ШЧО Я КЛАЛЕ ЖИВА В ГРОБ ИЛИ ИЗНАХОЖДАНИЕТО НА БИЛКИТЕ

Том 2: Приказки и предания

Си беше една чупа, си одеше на школя. Кога си идеше от школя, си одеше право во градината да си учи книгата, а едно пиле идеше, та му велеше: "На младос сакаш да търгаш раат, а на старос мака али сакаш на старос раат, а на младос мака?" Таа отишла при майка си и му кажала, зашчо му вели така пилето? Майка му й рекла: "Керко, кога ке дой пилето, ти речи му:- На младос мака да вида, а на старос раат." - И пак отишло чупето кай градината и пилето дошло и му рекло: "Како сакаш?" Чупето му рекло: "На младос мака, а на старос рахат." И тогай пилето йе зело за косата и я отнесло при една бафча. Тая бафча била царева и бафчанджията отиде при царот и му рекол: "Честити цару! Во бафчата ми йе дошла една чупа и не сборва."Тогай царот му рече: "Донеси я во измекярките, нека ядит едно парче леб." И бафчанджията йе зеде и йе однесе во измекярките. И тамо чупата си седеше. Еднаж царев син стори да я баци и тая го турна. Той падна на плеки и умре. Тогай царот не знаеше шчо да й прайт; и той я кладе в гроб жива заедно со сина му. А гробот го напрайле како кукя; и тамо си живеше. На трети ден дошла змията да му'и ядит очите на царев син, заедно со три змиулчиня и чупата'и удри змиулчинята со малку земя и умреа. Майка му на змиулчинята отишла, та зела малку трева и му клала на змиулчинята во устите и тийе оживеа. А малку трева останала, та йе зеде чупата и му кладе во устата на царев син. И царев син оживе и на девет месеци му даде госпо чедо во гробот. И еден овчар се доближе до гробот и слушна да плачи во гробот и му рече на царевиот бафчанджия, оти вака и така, во гробот на царев син плачи малоо дете. И бафчанджията му каза на царот и отидоа да слушаат; и царот слушна оти вреска малоо дете. И зеде майстори, та г'отвориа гробот и си го зедоа дома син му заедно со чупата, и си векваа век.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.