156. ЪРСЛАНЬО, ДЗВЕРОВИТЕ, ЖИВОТНИТЕ И ЧОЕКО ИЛИ "ЧОВЕКОТ СО УМОТ Е ПО ЮНАК ОТ ВСИТЕ ЖИВОТНИ И ДЗВЕРОВЕ ПО ЗЕМЯТА"

Том 2: Приказки и предания

Еднож се собрале сите дзверови да си отберат от помегю ни' еден за цар и сите рекле: "Ърсланьо да йе"; и го отбрале за цар.

Ърсланьо се наперил и рекол: "От мене по юнак нема на земята!"

Една мечка стара, била саката (хрома) со едната нога, - я ударил некой човек, она му рекла: "Не се фали, оти от тебе има по юнак на свето!"

Ърсланьо скокнал и рекол на мечката: "Кой йе по юнак от мене?"

Мечката му рекла: "Човеко."

Ърсланьо рекол: "Е, дека се навогя човеко?"

Мечката му рекла: "Слезни по полето и ке найдеш човек."

Ърсланьо веднож слезнал по полето и вишел еден конь. Се доближил до него и, сос стра, го прашал: "Шчо си ти?"

Коньо му рекол: "Не ме гледаш ли, шчо су? - Я су койнь."

- Ами кой те вързал овде? - го прашал ърсланьо.

Коньо му рекол: "Човеко." - "Ами дека йе човеко?"

- Отиде у гората - му рекол коньо.

Ърсланьо се уплашил као вишел койньо вързан и отишел кай гората. Тамо вишел една кола сос волови прегнати, та ги прашал: "Шчо сте вийе?"

Они му рекле: "Волови."

- Ами шчо стоите впрегнати у колата?

Воловите му рекле: "Човеко не прегна овде и нийе не смееме да мърднеме от тува до тува, зере, ако мърднеме, има и кьотег!"

Ърсланьо се уплашил ушче толку и ги прашал воловите: "Каде йе човеко?"

Они му кажале: "Ее, иди по-горе, ке го видиш."

Ърсланьо отишол по-нагоре и вишел едни биволи, та ги прашал: "Шчо сте вийе?"

Они му рекле: "Биволи." - "Ами шчо стойте овде?"

- Човеко чекаме да дойде, он отиде у гората да кърши дърва, па ке дойде, ке ги товари на колата, па ке се качи на неа и ке си земе свирката, та ке си свири, а па нийе ке теглиме колата.

Ърсланьо се уплашил, па погледнал на едно дърво и го вишел човеко. Отишол до дървото, се запрел от далеку и го прашал: "Шчо си ти?"

Човеко му рекол: "Я су човек."

Ърсланьо па му рекол: "Я су дошол да се борам сос тебе, оти ти си бил по юнак от мене!"

Човеко се уплашил, па му рекол: "Ке слезнам да се борам сос тебе, ама да те вида, ако си юнак, скърши едно дърво, као мене; тогой ке се борам." Човеко гледал да го излаже некако ърсланьо, да си исаби ноктите и забите от дървото, па тогай да се бори, оти инако лоша била работата.

И тогай ърсланьо фанал дървото, гребал, гребал сос ноктите, ял, гризел сос забите, го прегризал и го преял дървото дури и паднало. Као шчо пагяло дървото, на ърсланьо му фанало задните нодзе.

Тогай човеко слезнал от дървото, зел секирата, пата-кюта, пата-кюта, го докарал до смърт. После си натоварил колата сос дърва, качил и ърсланьо озгора на дървата, се качил и он на колата, па си засвирил сос свирката.

Ърсланьо си дошол на себе, ама го било стра от кьотего да мърдне. Одиле, одиле, дошле во селото, во кукята на човеко. Тогай овой извикал: "Бабо, бабо, отвори, ти носам ем дърва да се грееш, ем кожуф да се топлиш!"

Излезнала бабата и децата го пречекале татка си. Човеко го фанал ърсланьо за опашка и го симнал от колата. Ърсланьо от стра, ич не мърднал.

Децата рекле на човеко:

-Тате, ама колку голема мачка си утепал!

Тогай си влезнале у дома, а ърсланьо го оставиле на гумното.

У тая юрултия, као бабата излезнала да пречека човеко, тая пържела риба, а па мачката му нашла времето, та изела от тавата рибата. Човеко се разлутил оти немало шчо да яде; фанал сос машата, та я изтепал мачката. Сирота мачка избегала на гумното.

Ърсланьо као чул оти тепаат некого, не смеял да мърдне.

Мачката отишла на гумното и зела да го души ърсланьо, а после зела да го търга за ухото. Ърсланьо не смеел да мърдне. После се опулил по-лека и вишел оти йе мачка, та я прашал: "Кого тепаа сега, шчо се слушаше толку врева?"

Мачката рекла: "Мене!" - "Ами зашчо?"

- Оти я им изедо рибата, та за това ме тепаа!

Ърсланьо и рекол: "Ами не те боли?"

Мачката му отговорила: "Не гледаш ли? Мене по сто пати на, ден ме тепаат, па не сакам да знам. Гледаш, я им изедо сега рибата, па дойдо при тебе, та па гледам да касна нешчо."

Тогай ърсланьо станал, та побегнал и си рекол: "Навистина на земята от човеко и от мачката нема по юнак" - и отишол, я викнал кривата мечка и й рекол, оти: "Ти ми кажа право, ама я не те послуша, навистина човеко бил по юнак!"

Човеко на утрото зел ножо да го дере ърсланьо, ама гледа на гумното, нема нишчо, той си избегал.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.