|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
149. ТРАЙКО БЕЗ ГЛАВА ИЛИ КРАЙНАТА ПРОСТОТА Во едно мориовско село се научила една мечка да прайт на селаните големи пакости: иманье не моело да излезит на двор от селото. Селаните се собрале да се мислат, као да откинат от неа и се усборуале да я отепаат. Помегю ниф се нашол еден по-юнак - Трайко. "Я - им рекол - кя а отепам!" Мечката имала леглото си во една длабока яма (пешчера). Трайко им рекол на селаните: "Я ке влеза во пешчерана и кя а отепам; - вързете ме за пояс со една ортома, та, коа ке ви мърдна со ортомата, вийе да ме изтеглите." Селаните го вързале Трайка со ортома за пояс и го спушчиле натре да а отепат мечката. Шчо туку той наближил до мечката, таа зинала и му лапнала глаата. Трайко, от бола, ватил да мърдат и со раце и со нодзе, а на селаните им се сторило оти Трайко я отепал мечката, та им мърдал ортомата, за да го изваат на двор, та търнале ортомата и го изтеглиле без глаа. Глаата му се скинала и останала во мечкината уста. Коа селаните го виделе без глаа, се прашале мегю себе: "Имаше ли Трайко глава или немаше?" А незнаеки никой от ниф дали имал Трайко глава или не, я прашале жената му: "Трайковице, имаше ли Трайко глава или немаше?" - "Е, да, не зная, - отгоорила Трайковица. - От Великден на Великден купуваше по една волненица, а имаше ли глава или немаше, не зная" - рекла кутрата Трайковица.
Прилеп - Македония.
============================= Други публикации: |