145. ЗАВИСТТА И СИЛАТА НА СТРАХОТ

Том 2: Приказки и предания

Едно време имало еден цар. Той си имал еден еким, шчо знаел многу, ама бил ногу завистлиа и за да не се научит никой како него, не земал и измекяр. Се нашло некойе дете многу итро. Тоа се сторило от нафола немо и одееки да си барат касмет, ошло и при екимот. Као го видел той оти било немо детето, си рекол сам со себе: "Ете слуга за мене шчо и да се научит, па немойт да ме заминет мене, оти йе немо." И го зел при себе.

Детето седело при него седум години. Никой не го разбрал оти моело да сборует. Екимот нишчо не криел от него така шчо детето се научило пойке от екимот.

Царот имал една керка. От неколку време ватило многу да я болит глаа. Царот му кажал на екимот да прайт как да прайт, да а излекует. Екимот му рекол на царот: "Честити цару! нейзината болес йе многу лоша. Ушче една надежда ми остана да се опита ушч еднуж: туку йе страшно многу, может и да умрит. За тоа, ако ми го дайш со писмо, оти не ке ми сториш нишчо зло, ако, недай боже, умрет керка ти, да се опита. Царот я прашал керка си, а таа му рекла: "Али да умра, али да живея здрава, оти не можа веке да търпа болешчината."

Царот му дал изин на екимот. Екимот се затворил во една одаа со царот и со керка му и си зел све, шчо му требало, само детето не г'остайл да глеат, за да се научит и тоа, зашчо таа болес била редка многу. А детето, као било сосем многу мераклия да се научит, не могло да останет без да глеат. Полека, по лека се качило на таванот и тамо си напрайло едно дупче, колку да глеат, шчо ке прайт екимот. Екимот я клал цареа керка на еден стол, я вързал убоо, да не мърдат и, от како я опиянил, йе я разсекол глаата и йе я отворил от кай челото и ете видел една бубачка, закачена со нодзете за мрежата от мозокот. Зел шчипките, за да я търгнет и, шчо туку да я ватит, чуло се глас от таванот, кай викат: "Чуй до бога, немой да я търгнеш бубачката со шчипката, зере ке я разкинет мрежата и кь'умрет девойката! Ато, нажежи една игла и? буцни я бубачката от отзади со иглата, таа сама ке 'и соберет нодзете и ке паднет, без да повредит мрежата от мозокот!" Екимот се сети оти навистина по-арно йе така и напрай, како шчо му каза гласот от таванот. От тоа после полека, полека я затвори глаата и я върза со потребните лекои. Момата се разбуди и се усети оти йе по-арна от по-напред. От као се оздраве момата убао, царот го повика екимот и му рече: "Шчо сакаш сега да ти даам, зашчо ми я излекуа керка ми? (Оти царот беше му рекол, шчо ке ми посакаш, ке ти даам, ако ми я оздравиш керка ми.) Екимот му рекол: "Сакам да го загубиш чйракот мой" (шчо, от као прогоори на таванот, беше ватил веке да сборует).

Царот коа чу тоа, се зачуди и му рече на екимот: "Сакай, шчо да сакаш друго, саде тоа не сакай." А екимот се тоа, пак тоа сакаше. Детето му рече на царот: "Честити цару! Я глеам оти ти нейкиш да ми напрайш лошо - ме жалиш, туку екимот не остаат, сакат да загинам. Затоа, запоелай, нека сам той да ме отрует и, ако не умра во той ден, шчо ке речит той, я после ке му напраа отруячка: и да видиме, али ке может да се куртулисат и той, као мене. На царот тоа му се ареса, едно, оти не ке даеше поела той, да загинет детето, и друго, оти со тоа ке се отбереше кой йе по-арнийот еким. И така царот запоела, а екимот утредента му донесе на детето най-лутата отруячка и му я даде пред царот. Детето го праша екимот: "Колку саати ке живея, от као ке изпия ядот?" Екимот му рече: "Седум саати." Той, као си беше пил по-напред лек за отрова, го изпи ядот и си излезе на двор. Седне, по седум саати, се престай пред царот жив и здрав. "Сега, - му кажа на царот, - редот йе мой, да напраам отрова за майстора ми, ама ке те молам, честити цару, да запоелаш, да се личит телял по чаршия, шчо никой да не излезит от куки на двор три дни и три ноки, дур да го варам илячот зашчо от реата негоа пилинята, шчо летаат, ке пагяат по земя." Тоа му рече на царот и излегоа со екимот.

На четвортийот ден се предстай пред царот сам и зеде пред очите негои малу вода, я тури во едно шише и я муюрлейса. Тога рече на царот, да го повикат екимот. Коа дойде, той му го подаде шишето, да го изпиет и коа го праша екимот: "Колку саати ке живеам, от као ке го изпия?" Детето му рече: "Шчо туку ке го поватиш в раце и кь'умриш." И навистина, шчо туку го позеде екимот и падна мъртов.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.