|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
143. МЪРЗЛИВИЙОТ ЧОЕК Едно време имало еден чоек многу мързлив. И као не работел, немал ни една пара. Децата му умирале за леб. И, за да не глеат греой, кандисал да 'и молит селаните да го закопат жив. Го клале во носило, го покриле као мъртоец и со попот търгнале за на гробишча. По патот 'и стретил еден богат чоек и'и прашал, шчо носат жив чоек во носило? Тийе му разкажале оти као нейкит да глеат греой кай му умират децата от глад, се стори кайль да умрит. Той му ветил едно кило пчейнца и им рекол да го вратат. Мързливийот 'и прашал дали йе млено и коа разбрал оти не било млено, а пчейница, извикал: "Не, не, отнесете ме на гробишча;тоа сакат меленье, месенье, печенье, кой търгат толку мака?" Богатийот разбрал оти се тоа йе от мърза и им рекол да го закопат. Си го закопале и му остайле една дупка, за да дишит, дури да доела умирачката и да му я земит душата, као шчо си мислел той. Нокьта кай два-три саатот, дошол богатийот со една ластагарка, го открил, му удрил неколку по плеки и са нокь го терал да 'и пренесуат каменьето от гробот от еднийот край на гробишчата до другийот. А пред да се зазорит, го клал в гроб и си ошол. Шчо туку заминал, живийот мъртоец станал, ошол дома, грабнал секирата, се прекърстил и хаа, на работа. Селаните го прашале: "Као стори така? Пак стана?" - "Као да чина, бре бракя? - им рекол - я се надееф тамо да йе по-раат от овде; туку тамо било ушче по-мачно. Овде коа сакат чоек, работит, а коа не, не. Тамо било инаку: сакаш, нейкиш, со сила те тераат на работа; - нокеска, коа ми дойде смъртта, са нокь ме тера да преносуам каменье от едно место на друго, без яденье, без пиенье. За тоа видоф, не видоф, пак во животта, да работа баре сам от себе!" И от тогай остайл мързата и се сторил работник.
неуточнено, Кичевско - Македония. Забележка: "Тази приказка чул съм от други по-инако, но излишно счетох да приповтарям тук и други вариянт, а малко само ще приспомня от него. Според него, мързеливите са били трима и лежали в Цариградската дембелхана и до толку били мързеливи, щото ни дума поне не продумвали. В същето заведение имало и други по-малко мързеливи, но те, когато султанът по съвета на везира си заповядал да се изгори дембелханата, за да се познаят кои са истинските ленивци, всичките избягали, а само речените трима останали, които, за да не изгорят, дигнали ги, и по тяхно желание носели ги да ги погребът живи. Носеещи ги, като мъртовци, единий от них, по-малко мързелив, мърднал с едната си ръка, от което хората познали, че бил жив и полюбопитствували да питат за всите трима и да научат каква е била работата. Тога един богат обещал им една мааза пексимет да живеат с него, а ленивецът, като питал дали пексимедът бил киснат (топен) или не, и като се научил противното, казал на носачите да ги носат на погребение и да ги погребат, тъй като тие не можеле да прават труд да го киснат."
============================= Други публикации: |