138. БОГАТСКАТА КЕРКА ОМАЖЕНА ЗА АРАПОТ СЛУГА ИЛИ "ОТ РЕЧЕНОТО НЕ МОЖЕТ ДА СЕ ИЗБЕГАТ"

Том 2: Приказки и предания

Едно време имало еден многу богат чоек. Той си имал една керка и еден арап измекяр. Еден ден ошле сите заедно на прошетка и г'остайле арапот на едно место да готвит, а тийе со жена си излегле покрай река. На брегот нашле еден старец кай пишуел на лисчиня. Го прашале: "Шчо прайш?" А той им рекол: "Пишуам ризиците на лугето." На мажот му текнало и го прашил: "Шчо ризик имат керка ми? За богат или за сиромаф ке се омажит?" Той им рекол, оти го пушчил нейзинийот ризик и оти арапот ке я земит. Тийе му се помолиле да го препрайт. А той им рекол: "Коа ке се вратит рекава; пишаното не се отпишуат." И си ошле дома многу ужалани.

Чоекот мислел шчо да прайт и му текнало: "Той имал приятель во некой друг вилает, судник. Му напишал една книга и му велел: "Арапов, шчо ке ти я донесит книгава, да го погубиш." Таа книга му я дал на арапот, му платил ругата и го изпратил. Одееки по патот, се запрел под едно дърво и седнал да си починит. Близу имало вир и той видел оти гулаби църни влагале внатре, а излагале бели. Се соблекол, а саде скорните и кемерот'и остайл и влегол во вирот. Коа излегол, се сторил от бел по-бел. Коа видел скорните, 'и извайл и се върлил пак. Туку тоа еднаж требало и той си останал со църнй нодзе и под кемерот църно. Ошол кай судникот и му отнесол книгата, а той, као видел оти не йе арап, си помислил, оти арапот се сетил и избегал, а книгата му я дал нему. Го изпратил, као му рекол да не се вракят, кай шчо бил.

Той ошол на друго место, се заватил со търговия, се обогатил и се сторил първ търговец. Еднуж му се сгодило да поминит от кай градот на стопана си. Стопан му, као търгоец, на еднаж се запознал со арапот и многу го бендисал. Посборуале со жена си и се сториле каиль да му я даат керка си, за да не некако се вратит арапот. Сватбата се сторила и, от како поживеале неколку време, невестата сторила дикат, оти никой пат не си'и вагял скорните и кемерот, дури и в постела, а и еднаж го запрашала. Той от първин нейкел да кажит, туку после разкажал за се и коа чуле татко йе и майка йе, рекле: "Навистина от реченото не можит да се избегат."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.