13. ЮНАШЧИНАТА НА ЦАРСКИЙОТ СИН И НА ДВОЙЦАТА МУ ДРУГАРИ

Том 2: Приказки и предания

Си бил еден цар и една царица. Царот немал чедо до десет години, царицата плачела до дека ке видела джагуре . Видела еден чоек имал седум деца. Чоекът одел да питат, за да и ранит децата. Еден пот ошол на вратата от царицата; а пак на царицата йе било жаль, зашчо немала чедо, му давала пари и леб. Тога поминал еден старец со бела брада, а пак царицата плачела, коде виждала джагурината от той, шчо питал. Старецот я прашал: "Зашчо плачиш?" Царицата му рекла: "Оня, шчо немат да 'и ранит, господ му дал чеда, а мене не ми даат, шчо имам да 'и рана и да 'и облеква!" Старецот йе рекол: "Ке ме клайш кум, я да ти дада чедо?" Царицата рекла: "Како не? Я ке те клада." Старецот йе дал една яболка и йе рекол: "На полу да г'изеиш ти, на полу на царот да му дайш." Царицата йе зела яболката, му дала на царот на полу, на полу йе изела тая. На девет месеца дете му се родило. Кога се родило детето, форлале топой. На детето до десет години име не му клале и го пушчале на скольо. Детето, кога ошло на скольо, найди чоек, уби го; и гоядата, кога 'и терале на пасейнье, те я 'и фашчало за опашка и 'и форляло настрана. Гоядарите сториле давия на царот: "Али да ни браниш ти, али да ни бияш гоядата?" Детето кога дошло от на скольо, царот му рекол: "Зашчо бияш гоядата? Дойдое да чинет давия туе." Детето рекло: "Я не мога да седа; кя си ода. Ако сакате, дайте ми еден койнь и пари, не мога да седа овде, а кя ода, кя се преврашча со некой пеливан". Татко му рекол: "Не вели как, ке си ойш, туку не убивай гоядата", и пак го запушчал на скольо. На скольо децата го завикале "Безимко", зашчо немал име. Кога 'и пушчиле децата от на скольо, детето отишло при майка му и рекло: "Я немам име; кя си ода!" Майка му му рекла: "Кога имаш кеф за име, ке ти клайме име." Царицата рекла на царот: "Детено сакат име. Тея яболко, шчо го изеде ти, ми го даде еден старец и ми рече: "Да ме клайш кум, я кя ти дада чеда." Царот рекол: "А то, кой кь'о найме него?" Таа му рекла: "Ката ена ворвит покрай кукява". Царот йе рекол: "Д'о заприш, ко кя поминит." А пак старецо ката ена ворвел покрай кукята. Вечерта удриле топойте - кя се редит името на детето от царот. Царицата го запрела старецот, а пак царот викал на гости, зашч кя се редит на детето име. Дошле утринта, педесет одаи се наполниле со инсан, и старецот туе бил и му рекол на царот: "Една одаа д'изпразниш, само варта д'остайш внотре." Царот ипразнал ка шчо му рекол старецот. Отишол старецот в одаята и му рекол: "Донесите ми го детето, кашчо го майка родила." Детето му г'однесле ка шчо го майка родила.Старецот го зел и г'облекол во алтан и му клал едно фружче в десната нога и го нарекол "Фружчи бег". Тога се стресле свите зашчо виделе детето облечено се во алтан и сам старецот. Старецот си отишол.

Царот пак го запушчал на скольо. Тея пак се бияло со децата. Децата му кажале на царот: "Се биет со нас детето твае." Царот му рекол на детето: "Не би се, синко!" Пак детето, зашчо било дадено от бога, не можело да се сторпит и му рекло на татка си: "Не мога да седа я овдека; дайте ми еден койнь и енни дисадзи пари, я кя си ода." Царот му дал кашчо сакало детето. Тея си отишло; наближило до една планина. Туе се стретило со еден, шчо идал от планината. Той, шчо идал от планината, ко кя мавнел со ногата, кя 'и префорлел буките. Фружчи бег му рекол: "Шчо си ти?" - "Я су чоек. А ти шчо си?" - "И я су чоек." Фружчи бег му рекол: "Ке ойш?" А той му рекол: "Я ода при едно дете от царот, шчо го викает Фружчи бег, да се преврашча с него." Фружчи бег му рекол: "Ела еднож с мене, оту оди с него." Той му рекол: "Айде." Три дни и три ноки се преврашчале, никой не паднал. Фружчи бег му рекол: "Айде кя се сториме бракя." И той му рекол: "Айде." Фружчи бег му рекол: "Ти шчо юнасто имаш?" Той му рекол: "Я све знам, шчо имат на веков; а ти шчо юнасто имаш?" Фружчи бег му рекол: "Я имам во деснаа нога едно фружче; да м' г' истайт некой други, кь' умра; а сам да г'истаа, не умирам; ко кя форля с него, нишчо не остаа пред мене". Се сториле бракя тие двойца.

Оделе обайцата и пак наближиле една планина. Пак нашле еден ке идит от планината. Двойцата му рекле: "Шчо си ти?" Па той му рекол: "Я су чоек; а вие шчо све?" Тие му рекле: "И мие сме люди. Ке ойш?" Той му рекол: "Ода, да се бия со Фружчи бег". - "Ела еднож с мене, оту одай со него." Туе се тие фатиле, - три дни и три ноки се биле, и никой не паднал. Фружчи бег тога му рекол: "Ай кя се сториме свите тройца бракя." Той му рекол: "Айде." Фружчи бег му рекол: "Ти шчо юнашчина имаш?" Той му рекол: "Я по стред море пот прая. А ти шчо юнашчина имаш?" Фружчи бег му рекол: "Я во деснаа нога имам едно фружче; друг да ми г' изтайт, кь' умра; а сам да си г' изтаа, не умирам; ко кя форля с него, нишчо не остаа пред мене!" Се сториле свите тройца бракя.

Той шчо зноел све на веков, му рекол: "Имат н'едно место еден огон: скакает туе пеливани, и никой немойт д' 'о прескочит, кой кь' 'о прескочит, кя а земит от царот керката." Фружчи бег му рекол: "Айде, кь' ойме мие." Отишле тамо. Фружчи бег му рекол на тие, шчо скакале в огнот: "Имат изан и за нас, да скакаме?" Тие му рекле: "Имат, како не? Кой кя мойт!" Фружчи бег скочил преку огнот и му я дале керката от царот. Фружчи бег рекол: "Да ми е сестра и на овя век и на той; ак ми йе дайте за по-големион брат, да я зема; ако не, нека ви сейт." Тие му я дале. Фружчи бег по-големийот брат го наместил во една кукя да сейт и му дал едно влакно от косата и му рекол: "Ко ке закапит корв от овея влакно, да ме знойш от су умрен."

И отишле со по-малийот брат, виделе на едно место преку една река, кой прескакает. И туе кой кя прескочел, кя земел керката от царот. Отишле тамо. Фружчи бег зел едно магаре, го кренал на рамо и скочил преку реката, и му я дале керката от царот. Фружчи бег му рекол: "Да ми е сестра и на овя век и на той; за брата ми ако ми я дайте, кя а зема." Тие му я дале. И той брат го наместил во една кукя да сейт, како другийот. И нему му дал едно влакно и си отишол.

На едно место се делале потишчата; еден камен имало туе со писмо. Фружчи бег го отпеал: "По овя пот да ойт чоек, се врашчат; а по овя, не се врашчат." Фружчи бег си рекол: "Я кой кя се познаа от су юнак? Кь' ода по овя пот, шчо се не врашчат чоек." И отишол по той пот. Нашол три ламии; форлил с боздуганот и свите три 'и опрал. Одел, одел, пак нашол шес. Туе си мислил: "Да форля с боздуганов, да не ней удра! а то да форля со фружчео!" Пак си рекол: "Ай не форля со фружчео, кя форля с боздуганов!" Форлил с боздуганот, и тие шес 'и опрал. По-тамо кога одел, нашол една ламия висока кольку три минариня, и тога си рекол: "Да форля, да а удра в нодзене, кя паднит на мене, кя ме оперит." Форлил и я удрил по глаата. Паднала, и отишол со фрушчето йе изрушил. А пак туе имало еден конак со педесет одаи. Во конакот имало една момичка. Се качил в одайте, нашол четириесет и девет одаи отворени и една затворена. Затворената ботнал с ногата и йе отворил. Внотре я нашол момичката. Момичката била покриена. Я оцкрил и йе рекол: "Стани." А пак тая му рекла: "Бегай, кя т' изейт ламията." Той йе рекол: "Я йе опраф ламията." Тая му рекла: "Не ти кя мойш да а опериш ламията?" Той йе рекол: "Стани да видиш." Кога отишле тамо, йе виде, - вистина била опрана.

За момичката да йе земат, иделе три гемии. Кога иделе гемиите, Фружчи бегйе рекол на момичката:"Види, ки кь' 'и преворта гемиине!" Момичката му рекла: "Бегай, кят' операт тие, шчо се в гемияна." А пак той йе рекол: "Пули се, пули се ка кь' 'и преворта." Той отишол, две гемии превортил, едната му побегнала. Тие шчо биле во гемията, ошле кой царот и му рекле: "Ламии немаше туе, а од едно дете не се одеше!" А пак една старица му рекла туе: "Ак йе за дете, я кь' го премама. Да ме форлите в еден сандук и да м' однесите ке йе конакот. Ко кя пойда тамо и к'о премама детето, кь'обтегна енна риза, - байрак, вие да торчате тамо." Тие йотнесле старицата кой конакот, а пак детето и момичката, ко шетале покрай морето, го виделе сандукот. Детето рекло на момичката: "Види, да видиш до кой кь' 'о форля сандукон." Момичката му велит: "Немой, не форляй го; кя си редиме леб, чанаци в него." Тие го зеле и г' отвориле. Ко да видет? - Внотре енна старица, Момичката рекла: "Кя а земаме дома, да ни чинит измет." А детето рекло: "Не, кя а форля." Момичката пак му рекла: "Немой, ке ни чинит измет, да я зема дома." Детето йе послушало момичката и йе зеле дома. Старицата йе рекла на момичката: "Шчо юнасто имат мож ти?" Момичката рекла: "Не зноя." Старицата пак йе рекла: "Ее, ко си не зноела, не те сакат мож ти." Момичката отишла и го прашала: "Шчо юнасто имаш ти?" Детето рекло: "Я имам в деснаа нога едно фружче; да м' 'о изтайт некой други, кь' умра, а сам да си г' изтаа, не умирам." Момичката отишла, на старицата йе рекла: "Имат фружче, велит, во десната нога; да му г' изтайт некой други, кь' умрит, а да си г' изтайт сам, не умират." Старицата една вечер фатила да 'и тресит вилиците и велит: "Ме тресит!" Момичката му рекла на детето: "Да а земеме во нашава одаа, да н' умрит сама." Детето рекло: "Не умират, мое драго!" Момичката пак рекла: "Да а земаме, греота йе." И йе зеле в одаата. Кога заспало детето, старицата му г' изтайла фружчето от десната нога, и детето умрело. Старицата отишла, отегнала една риза - байрак; гемиите дошле и момичката йе зеле. Момичката му рекла: "Чекайте, д' 'о покрия и д' 'о заключа в одаана." Йе пушчиле; момичката го покрила и го заключила. Тие момичката йе зеле.

Влакната, шчо 'и остай на двата брата, им закапало корв, и тийе отишле да го барет. Каменот го виделе кой бил пишан и г' отпеале: "По овя пот ойт чоек, не се врашчат; а по овя пот се врашчат." Тие рекле: "По овя пот, шчо се не врашчат, йе пойден." Кога оделе, нашле три ламии опрани; виделе во ламьето, да н' г' изеле тие. Немало. Оделе, оделе, пак виделе шес други ламии опрани. И туе виделе, да н' г' изеле; и туе не бил изеден. Пак оделе и йе нашле големата. И туе не бид изеден. Кога отишле во конакот, нашле четириесет и девет одаи отворени, една, затворена. Йе отвориле вратата, влегле внотре и го нашле покриян. Виделе в десната нога, фружчето не било туе. Еднийот му рекол на той, шчо праел пот по сред море: "Ай да напрайш пот." А пак той, шчо зноел све на веков, зноел оти старицата го форлила фружчето во стред море. Той, шчо праел пот, напраил и отишле, та го нашле фружчето и се вратиле назод и пак му го клале во десната нога. Еднийот го доржел, другийот му клал фружчето во ногата. Фружчи бег коа станал рекол: "И, шчо су заспал!" И му рекол на бракята: "Шчо све дошле вие?" И му рекол: "Коде йе сторивте момичката?" Пак тие му рекле: "Мие ти йе сторифме? Коде ти йе?" Той, шчо зноел све на веков, йе зноел момичката оти йе имат зедено царот. Фружчи бег рекол на той, шчо праел пот постред море: "Айде, да прайш пот." А пак от ке конакот до кой царот, шчо е зел момичката, имало девет дни пот. Той, шчо праел пот, праел шес дни, имало ишче три дни до градот. Фружчи бег го прашал: "Ишче кольку дни имат до градот?" (А момичката беше му рекла на царот: "Не се венча со тебе до девет дни; да м' остайш, кя го жаля.") Той, шчо праел пот, Фружчи бегу му рекол: "Имат ишче три дни до градот." Тога Фружчи бег му рекол: "Боргу да прайш." Той прайл и стигнале до градот; останало ишче малу да прайт пот от морето. Фружчи бег йе видел момичката, кой сейт на пенджерето от царот и скочил от морето, отишол на пенджерето. А пак старицата била седната на столот от царот. Старицата, кога го видела Фружчи бега, паднала от стол под стол; а царот шетал по кукята. Фружчи бег йе зел старицата и йе разпарчил на дробенки, и отишол и царот да го разпарчит. А царот му рекол: "Кя ти дада девет тоари пари не пери ме мене." И дарот му дал девет тоари пари. Фружчи бег си 'и зел парите и момичката. Три тоари му дал на по-големийот брат, три тоари на по-малийот и три тоари задоржал за себе и си отишол свекой дома.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.