126. ЦАРЕА КЕРКА ЛАМИЯ

Том 2: Приказки и предания

Едно време имало еден цар. Той си имал девет синой, а женска челад ич. И се едно се молел на господа - да му дает. А коа поостарел и видел оти ушче немат, ватил да се молит на гяолот. По една година му се родило едно девойче. Коа порастило на три-четири години, на царот ватило да му гинеет овците. И запоелал на синой си, секой со ред, да ойт и да вардит, - шчо йе тоа, шчо му я ядет стоката? Сите бракя се изредиле и никой не довардил. Дошол редот и на най-малийот. Коа се смрачило и нему му се приспало. За да не заспиет, той напрайл една шилка и я закачил пред себе да му йе прао на носок за коа ке се наведет и заспиет, да се боднит и да се разбудит. Преседел нокьта. А утрината заглеал от далеку чоек и, коа се поприближила, я познал сестра си. Пред да го видит, таа грабнала едно юнче и го изела. Брат йе извикал: "Цецо! шчо прайш?" - "Молчи, - му рекла, оти ке те изеам". И си ошле заедно дома.

Коа приближале до куки, виделе оти кучката нифна беше се окучила три кучиня. "Земи 'и овье кучиня и бегай, - му рекла ламията на брата си, - ако сакаш да бидиш жив". И му дала ушче и три семенки да 'и посадит по патот, за по дървата, шчо ке израстат, да знайт кай ошол брат йе и по време да ойт и него да го изейт. Той си ошол и 'и насадил семенките едно до друго. Ошол на далеку и во едно село се зафатил за работа и се оженил.

По време му се нажалило за дома и намислил да ойт. А кучинята, Мисленко, Пробий-гора и Силенко, рекол на жена си да 'и затворит (оти сестра му беше му рекла: "Ако некой пат ти текнит да дойдиш, кучинята да не 'и носиш, оти кете изеам.") Туку йе рекол женеси, оти, "коа ке ватат да квичат и да сакаат да излезат, да 'и изпушчиш, оти я ке умра" - и си ошол.

Видел оти трите семенки израстиле три тополи големи. А коа приближал до градот татков си, се зачудил, коа не чул ни петел да пропеет, ни жива душа да видит: - Сестра му (ламията), беше сторила гайрет, от коа изела кукните луге, го изчистила и градот со се иманье. Се покачил на едно високо место и сестра му го заглеала оти била седната най-горе на сарайот и не пропушчала ни пиле да прелетит. Го видела и го повикала на име. Той видел оти не ке можит веке да се вратит, ошол. Той, кутрийот, знаел оту таа 'и супрайла бракя му и затоа си молчел. А таа му рекла: "Ех, брате! Шчо касмет си имал! - Се яви една чума и сите изумреа, саде я останаф (за мостра!)". После слегла, го турила коньот в ясли и му рекла: "Брате! коньот со три нодзе йе." - "Остай коньот, - йе рекол той, - ела ние да се видиме". Таа му дала еден дзвонец, да го чукат, за да се сетит, коа ке избегат, а таа слегла, запалила фурната. За късмет от на брата йе, ете ти едно глуфчишле големо. Той го фатил и му го вързал дзвонецот за вратот, а самийот избегал. По време глушецот се скрил во една дупка от запустенийот сарай. Ламията се качила, разкопала дупката и си помислила оти брат йе се препраил на глушец. Го разпарала, го помирисала и, коа видела оти йет вистински глушец, се препраила на вистинска ламия и се спушчила по брата си. Го привтасала кай тополите. Той се качил на една от ниф и заватил да викат: "Мисленко, Пробийгоро, Силенко! мои мили другари, кай сте? оти загинаф!" Мисленко чул и ватил да вийет. А во таа декика жената му била по коншии и не можела да чуйет и да 'и отпушчит. Едната топола ламията я прегризала и, шчо туку се навалила да паднит, брат йе се превърлил на другата и се викал на кучинята. Ламията йе прегризала и втората и заватила веке да я гризит и трекята. Брат йе се викал на кучинята. Коа видел Пребийгора, оти немат кой да им отворит, се напнал со градите, я откорнал вратата и се спушчиле да търчат шчо 'и сили държат. Трекята топола се догризала, коа Силенко първ се приближал. Брат йе, коа го видел, извикал: "Силенко! бъргу, умирам!" Ламията сетила, оти нешчо фучит от кай страната, кун кай шчо викал брат йе и му рекла: "Шчо викаш, брате? Я заборайф да те прашам дали се живи кучинята?" - "Нишчо-рекол брат йе, - си 'и тажам бракя ми". Силенко втасал и заватил да се борит со ламията сам, дури втасале и другите и го куртулисале стопана си, а ламията я удаиле.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.