120. ПОПОТ КЛЕВЕТНИК, ЛОШАТА СВЕКЪРВА И ПОСТРАДАЛАТА ОТ НИХ МОМА-НЕВЕСТА; НАКАЗАНИЕ НА ПЪРВИТЕ

Том 2: Приказки и предания

Во еден град си бил еден богат домакин. Той имал еден син и една керка. По некое време се поболил домакинот от некоя лоша болест. Хекимите во той град не можеле да го излеквеет, та намислил да ойт, да се леквит во други град, къде шчо имало по-арни хекими. Се думал кого да остайт дома да му вардит кукята и стоката, зашчо бил многу богат, имал многу стока. Да го остайт сина си, го било страх да не му запустит стоката. И така се издумал да я остайт керка си зашчо таа била по-прокопцана и секой ден си одела у даскала. Им наръчал и на измекярите да му я чувеет стоката, дури да си дойдел той и им рекол: "Света стока ке бидит от керка ми, ама и вие да се чините мукает!" Го повикал и попот маалски и нему му наръчал: "Попе, ево яз ке одам на други град да се леквам, тебе те молям да се чиниш мукает за керка ми и за во кукята ми и за стоката ми!"

И така заключил магазите и ключойте'и дал керке си, станал заедно со жена си со сина си, та търнале и си отишле.

Потем некой ден станал попот, та ошол да я видит момичката, шчо чинит и дали си одит у даскала или не, како шчо беше му наръчал татко йе. Кога ошол попот момичката го пречекала чесно - му дала ракия да се напият и той се напил. По ракията попот фатил да я подгибвит. Тая како чесна мома, извикала на измек?рите да го изтереет и го изтерале на двор. Попот се налютил от тоа, та писал на татка йе книга, оту керка му гьоа не го слушала, оту се залюбила со некой войскар големец и друдзи такви клеветни сборой му писал. Татко йе, кога я зел книгата, първо не вервел. Седне попот ошол повтур при момичката. Тая пак го пречекала чесно - поеляла на измекярите да му донесеет и го послужеет ракиа. Той се напил и по-викал момичката до себе си и пак фатил да я задират. Тая тога пак им свикала на измекярите и тийе пак го изтерале попот на двор. Той се налютил ушче пойке, та написал и пушчил на татка йе втора книга. Во неа му пишел: "Керка ти овде света стока я продаде, парите му'и даде на любовникот!"

Татко йе я зел книгата, пратена от попот; я отпеал и и се чудел дали йе вистина, шчо му пишел попот? И пак никак не му се вервело. Во тоа време му довтасала от попот и третя книга. Во неа попот му пишел: "Каков татко си ти, каков стопан си, шчо не си пушчиш некой чоек да ти видит стоката? Ево сега керка ти и мегазите и кукята ти продаде и за некой ден можит да си побегнит со любовникот?" Тога веке той (татко йе на момичката), завервал, го повикал сина си и му рекол: "Хайде да одиш дома, синко, да я загубиш сестра ти и сърцето нейзино да ми го донесиш за нишан; зашчо тая изпродала сета стока и се залюбила со некой войскар!"

Син му станал и кинисал да одит дома си. Дошол до градот свой и кондисал на хан. Вечерта се преоблекол во друдзи рутишча, тебдиль, за да не мойт сестра му да го познайт. Я стретил къде си идела от даскала, а нишчо не йе рекол, туку само опитал друдзи люге за неа како и шчо йе таа момичка и тийе му я пофалиле за най-харна и най-чесна. Той вечерта ошол дома си и клюкнал на вратата, за да му отвореет. Таа го опитала: "Кой си ти, ш чо клюкаш на оваа доба? Шчо сакаш?" - "Яз сум - йе се одз вал брат йе, дали не знайш кой сум?" (гьоа любовникот нейзин). А тая от нътре му отгоорила: "Яз сега, ношя, не знам кой си, на оваа доба не отворим!" И той си отишол. Другата вечер пак ошол на вратата и клюкал да му отвореет вратата. Сестра му пак му викнала: "Кой е той?" - "Яз сум, приятельот твой (т.е. войскарот любовник) - се отзвал брат йе, - дали не ме познааш? Отвори!" Тая му отгоорила: "Хайде, хайде, оди си по работата, овде работа немаш!" И той пак си отишол. Другата вечер пак дошол и клюкал на вратата. Кога го опитала: "Кой клюкат на врата?" Той йе рекол: "Яз сум брат ти, отвори!" А момичката му отгоорила: "Ако си брат ми, дойди утре, сега, на оваа доба, не отворам никому." И брат йе пак си отишол назад. Видел магазите оти си стоеле заключени, како шчо беше'и остайл татко им, и стоката сета си стоела на место, негибната, та разбрал веке оту све тоа било попоа клевета. Утрината деня ошол дома си, за да се видит со сестра си. Тая си била у даскала. Измекярите йе казале оту брат йе си дошол, та дотърчала дома. Вечерта брат йе останал дома си. Тога той йе рекол: "Сестро! Тате ме пушчи да те земам и тебе и ти ке дойш при нас." И тая си се сготвила да одит.

Утрината станале и търнале пътот да си одеет. Ходеле, шчо ходеле до негде, дошле до една планина. Тамо брат йе йе казал и йе рекол: "Хай ти, сестро! Дали знайш, зашчо сум дошол? Тате ме пушчи со клетва, за да те загубим и сърцето ти да му го занеса за нишан, зашчо попот му пушчил книга, оти ти си изпродала сета стока и си се залюбила со некой войскар големец, ама яз видоф и разбраф оту све тоа било маменье и попоа клевета. За тоа на ти овье пари и вяхни си койньот, та да си одиш на некой манастир, тамо да живиш; а яз ке найдам некое куче, ке го операм и сърцето негоо ке му го отнесам на татета наместо твоето за нишан, оту сум те опрал; зашчо той не ке ме вервит оту не си изпродала стоката и оту све било клевета, та за тоа ке операм некое куче, ке му го занесам сърцето и ке му речам оту йе твоето." И така тийе двайца, брат и сестра, се разделиле, - тая зела парите и койньот и търнала да одит кон некой манастир, а брат йе търнал пътот да си одит назад къде татка си. Ушче немногу отдалечени еден от другий, братот видел по пътот едно куче и на часот търнал на кучето и го опрал; му зел сърцето и му го занесол таткое си. "На ти сърцето сестрино ми" - му рекол. А сестра му, кога чула пушката от далеку, от жалба или от уплах, паднала от коня и, како сбудалена, фатила да скитат по планината. Тая многу време скитала по планината и не знаела къде да одит. Рутишчата йе се издърпале, се изкинале, се сториле диримани от вовираньето йе низ шумките, та останала гола. Немало и не знаела къде да одит - видела едно дрео дебело и со изшупливен корен, та се скрила во него и тамо во него си седела како во кукя.

Во тоа време царскийот син излегол на лов. Ходеешчем по планината, загарите негой подушиле оту во коренот от дреото имало чоек и фатиле да лайеет силно. Той дошол до дреото, ама му било страх да влезит нътре или да се приближит до него, да не йе некоя дивотия, а от стърна извикал: "Шчо си ти, во дреото? Ако си чоек, излези на двор." Така той викнал до три пъти. Момичката от нътре му се отзвала: "Не можам да излезам, зашчо сум гола!" Царскийот син тога се приближил до дреото и йе го фърлил своето сгорно ручишче. Тая се завила со него, та излегла. Той си я зел со себе и си я отнесол дома си. Кога ошле дома, йе рекол майце си: "Ево, майко, денеска шчо лов улоаф! Тоа късмет ми било!" И си я зел за жена. А майка му се налютила и му рекла: "Немой, синко! Тая кой знай от кого йе изтерана, тая не ке йе харна жена!" А той йе велел майце си: "Ако, майко; тая ми била късмет, тая ке бидит за мене!" Така чинеешчем си лафой со майка си, туку му дошол хабер да одит на войска. Пред да търнит за на войска, царскийот син йе наръчал на майка си: "Майко! те молям, - йе рекол, - шчо ке йе дайт господ на невестата (оваа била веке трудна), мъжко или женско, живо или умрено, да го чуваш дур да си дойдам яз от войска." И си отишол на войска. А майка му никако не сакала да а видит снаа си. Той беше му наръчал и на стрика йе на невестата, да му я имат мукает и колку пари ке йе требеет, да йе дават.

Не поминало многу време, им дал господ мъжко дете. Старата свекърва се чудела како да'и загубит и детето и майка му, - снаа си. Викнала еден талигаджия и го пазарила да му платит колку ке сакат, шчо да'и загубит. Той се сторил кайль и свекървата йе рекла снаа си: "Хайде, снао, слези да одиш на сватба; дошле да не канеет", - "Яз сама не можам да одам тамо, - йе отгоорила невестата, - страмота йе да одам без тебе!" - "Айде, ти ходи, оти си млада, - рекла пак свекърва йе, - ти мойш да играш, мойш да пейш, яз нишчо не можам, болна сум!" И така невестата и детенцето 'и внесле во талигата. Талигаджията потерал койньите да'и носит гьоа на сватба. Кога дошле до една планина, невестата го опитала: "Къде ме носиш вака?" А той йе отгоорил: "Твоята сватба йе овде, по планината!" - "Немой, брате, - му рекла тая, - не носи ме в планина". А той йе рекол: "Дай ми го детето." Го зел за ръка, го завъртил неколку пъти и го удрил от земя. Тоа на часот умрело. Седне се спушчил, та я фатил и майка му да а загубит. Тая му се молела и му рекла: "Немой, ти се молям, мене баре не губи ме, на ти овье пари, остай ме мене жива!" Той и парите'и зел и неа я грабнал за ръка, я завъртил неколку пъти, та я удрил от земя и си отишол. Тая западнала, премрела и останала како мъртва. От како той си ошол, тая по малу време се свестила, станала и се видела облеана саде со кърви, а детето умрело. Го зела детето, го закопала во земята низ шумата до едно дрео и на него си клала нишан. Седне от тоа дрео кинисала да одит во некое село и, секое дрео си клаала нишан. Най-седне, квечерината дошла до едно село. Стретила една баба, та йе рекла: "Бабо! али йе кабиль оваа вечер да преспиям у вас?" Бабата я прибрала дома си. Бабата си имала и една керка. Таа вечер тийе, майка и керка, се готвеле да одеет на сватба. Старата йе рекла керке си: "Керко! Денеска не гледай сватба, ами земи коритото да изпериш на оваа кутра жена рутишчата. Оваа сватба йе по-арна за нас!" Разкървавената невеста си слекла рутишчата и'и дала да йе' и изпереет, а се облекла во нихни рутишча. Утрината станала и, така преоблечена, ошла при стрика си и му посакала малу пари: "Те молям, стрико, да ми дайш неколку пари, оту многу ми се потребни" - му рекла. Той йе дал, колку шчо му сакала. Тая му дала писмо (разписка) за колку пари зела от него. От тамо се вратила во селото при бабата: "Бабо! дай ми'и рутишчата мой." - "Ено ти'и на двор, керко, - йе отгоорила бабата, - земи си'и." Таяси'изела и си'и облекла. На бабата извайла, та йе дала двайсет грошой; йе дала и писмо и йе наръчала да го чуват. Бабата не сакала да'и земит парите и йе рекла: "Немой, керко, държи си'и парите да ти се найдеет!" А невестата йе отгоорила: "Яз си имам друдзи пари, земи'и ти!" От тамо невестата отишла в град, в чаршия, да си купит мъжки рутишча. Влегла во еден дукян и пазарила еден кат мъжки рутишча. Изваила, та му платила на терзията и му дала писмо за колку пари'и купила, а и от него му посакала писмо за колку пари му платила за рутишчата. А той йе отгоорил: "Ние кога продаваме стоката, не даваме писмо." А тая му се молила да йе дайт: "Ти се молям, - му рекла, - да ми дайш писмо, оту яз сум измекярка, та стопан ми не ке ме вервет оту за толку пари сум'и купила, та за тоа ти сакам писмо от тебе!" Тога терзията йе дал писмо. От тамо ошла во други дукян, та си купила еден фес. Си го платила фесот и нему му дала писмо, а и от него писмо му зела. От седне си ошла, си облекла мъжките рутишча и влегла во еден берберски дукян. Седнала во дукянот и му рекла на берберот: "Хайде да ми изсечиш косите". Той зел ножиците да йе изсечит косите, а кога йе извайл фесот и видел долдзи коси, се уплашил и паднал на земя. Тая му рекла: "Бре, берберу, шчо чиниш така? Дай ми ножиците мене, яз да си'и пресечам, да видиш!" Зела тая ножиците и си пресекла косите. Тога той зел, та'и исекол. Тая му дала двайсет грошой и писмо, му посакала и му зела от него писмо. От тамо станала, та ошла у еден ковчегар, си напрайла еден ковчег, му платила и му дала писмо и му зела писмо

Седне, какшчо била облечена во мъжки рутишча, невестата отишла во една кафеана и му се помолила на кафеджията, да му се главит за измекяр. Той йе рекол: "Си имам измекяр, не ми йе потребен други измекяр." А таа, повтур му се молила: "Земи ме, - му рекла, - баре колку за лебот и да не шетам по пътишчата." Кафеджията я гледал, оту била момче младо, тамам за измет, та, видел-невидел, я зел колку за лебот.

Потем некой ден престоренийот измекяр ошол на печатница и платил колку шчо сакале, за да печатит во газетите оти имат поеля от царот, да дойдите ето во кой град, ето во коя кафеана, сите шчо сте писани по-долу, царот ке ви наръчат нешчо. А по-долу изписала имината: от мъжа си, от свекърва си, стрика си, от талигаджията, от татка си, от брата си, от майка си, от попот, от селската баба и от свите, шчо купила рутишчата. Седне зела да го пазарит кафеджията, колку пари ке йе сакат за кафеаната за еден месец време да бидит нейзина, а той никако да йе се не мешат за нишчо. Кафеджията не сакал да му я дайт кафеаната на преоблеченийот измекяр, - царската невеста, зашчо знаел оту немал пари, да му я платит. А измекярот му велел: "Немай гайле, яз за све ке ти платам и ке ти надплатам!" Най-седне кафеджията се сторил кайль и му я дал кафеаната за еден месец.

Во реченото време свите, за кои шчо беше писала во газетите, свите шчо си виделе имината надошле во кафеаната, се собрале и чекале царската наръчба. Чекале, чекале, немат да дойт царот да им наръчат нешчо, како шчо било писано во газетите и фатиле да си велеет мегю себе: "Камо го царот шчо не покани, да ни наръчат нешчо?" Го повикале кафеджията и го опитале: "Кога ке дойт царот, шчо не покани овде?" А той им отгоорил: "Яз не знам за овой цел месец кафеанава не йе моя, сум я дал со кирия на измекярот." А тога царската невеста, - кафеджийскиийот измекяр, била отишла в планина, го зела умреното си дете, та го клала во ковчегот, во една одаа, во кафеаната. Кога дошла, влегла во кафеаната, къде шчо биле собрани свите и никой не можел да я познайт. Тога тая им рекла: "Царот, шчо ве покани овде, не идит, а мене ме прати, да ви кажам, шчо ве викал. Яз можам да ви кажам, ама по-напред да клайте двайца вардачи на вратана да вардеет, от како ке фатам да ви кажвам, та дури да битерисам (да свърша), никой на двор да не излезит и кой ке прогоорит, да платит джеза или джериме (глоба, штраф); първо отгоорвенье да платит десет грошой, второ - двайсет, третьо - триесет. На свекое отгоорвенье да му пишите на кой шчо ке прогоорит."

Зела седне една книга и му я дала мъжое си да пишит. Той зел книгата и таа зафатила да си кажвит своята приказма:

"Едно време рекла, си бил еден татко, една керка и еден син. Таткото си ошол некъде да се леквит, зашчо бил болен и я остаиле керка си дома, да му чуват стоката. Го остайле и попот маалски да идит дома му по некогаж, да я погледвит керка му, да не би да дойт некой, та да се уплашит момичката, оту била сама. Попот еден ден станал, та ошол при момичката и сакал да я пострамотит. Тая извикала измекярите, та го изтерале." Тога попот се отзвал: "Яз не сум отишол." И в часот му написале джезата. Седне зафатила пак да кажвит: "Попот писал и пушчил книга на татка йе, оту керката изпродала стоката, а татко йе не завервал". Попот пак се отзвал: "Яз не сум писал." Пак му писале джеза. "Седне попот ошол при момичката - рекла тая - и пак сакал да я пострамотит, а измекярите пак го изтерале. Попот писал и пушчил втора книга на татка йе оту керка му изпродала света стока, се залюбила со еден войскар големец и ке побегнела со него. Тога татко йе завервал и го пушчил сина си да я загубит." Попот пак викнал: "Яз не сум писал и не сум пушчил книга." Трети път му писале джеза. "Седне, кога я носел брат йе да я загубит, - повторил казвачот, - йе рекол: "Сестро! яз те носам да те загубам, иля (нъ) не ти найдоф никаква грешка, та ми е жаль да те загубам на божя праина, ама за да не одам при татка ни празен, ке операм едно куче, та сърцето ке му го отнесам, за да завервит, та да не ме загубит мене за тебе!" Свите слушале и се чуделе. "Седне момичката останала в планина и се заскитала по планината. И тога некой отишол си на лов и я нашол тамо". (Той, шчо беше я нашол, - мъж йе, слушал, ама малчел, за да разберит све). "Седне той си я занесол дома си и си я зел за жена. Майка му я нейкела и се чудела како да я изтерат. Мъж йе, по малу време, ошол къдешчо го викала работата - на войска, а нея я остайл дома. Майка му тога фатила ушче пойке да я пизмит. Невестата родила мъжко дете, а свекърва йе рекла: "Тоа йе копиле." И викнала еден талигаджия, го пазарила да я отнесит в планина и тамо да я загубит заедно со детето." Тога свекървата се отзвала: "Яз не сум." Йе писале и нейзе джеза. "Талигаджията я отнесол в планина да я загубит." - "Не сум яз. "- извикал талигаджията. И нему му писале джеза. "Седне му рекла тая и му се молила: "Аман, на ти овье пари, не оперви ме", а той го зел детето, го удрил от земя и го опрал, я фатил седне и неа я удрил отземя, та си отишол, - му се сторило оти йе опрана веке и умрена. Тая по малу време се свестила, станала, си зела детето, та го закопала. Седне кинисала да барат некое село. Ходеешчем, на секое дрео клаала нишан, за да знайт къде го закопала детето. Се прибрала во едно село, при една баба. Тамо йе'и изпрале окърваените рутишча, а тая им дала двайсет грошой." Бабата извикала: "Вистина ми даде". Седне ошла при еден туджар, та си купила мъжки рутишча." Той се отзвал: "Вистина". - "Седне ошла при бербеоот." И той викнал: "Вистина". "Седне ошла при еден ковчегар." И той рекол "Вистина". Потем тоа тая отишла, та го зела детето и го клала во ковчегот, за да му го кажит на мъжа си, како шчо беше наръчал ушче пред да се родило."

Тога станала, та го донесла ковчегот со детето и на той, шчо пишел джезата, му рекла: "Хайде сега овье да си платеет джезата." И тийе си платиле. Тая зела парите, та му платила на кафеджията. Седне пак, на той, шчо пишел джезата, му рекла: "Тая жена, шчо я найде, дали мойш да а познайш?" - "Можам, - отгоорил той, - да я видам: - во гръдите имат бенк (пятно)."

Тога таа си отворила гръдите и той я познал и йе рекол: "Ти си." Тога таа му рекла: "Ова дете йе твое!" И той станал, та свите, шчо йе сториле лошо, 'и загубил, - и майка си. Потем тоа, си отишле дома и си я облекол жена си во царските женски рутишча.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.