12. ДВАТА БРАТА, МАЙКА ИМ, ПО-МАЛИЙОТ ОТ НИХ ИЗМЕКЯР У ПОПОТ

Том 2: Приказки и предания

Биле двоица бракя. Еднийот одел на дорва, другийот седел дома. Той, шчо одел на дорва, бил будала, а той, шчо седел дома, арен. Му рекол будалата на арнийот: "Да седа, да йе почина измет майке." И така будалата седел до майка си, а другийот ошол на дорва. Будалата сгрел еден котел вода, йе турил во едно корито. Тамо йе клал и майка си и фатил да маат на нея. От коритото йе однесол во яслите, йе дал една фурка да предит. Дошол умнийот, йе нашол опрана майка си. Му рекол будалата: "Одай копай гроб, " а той йе зел майка си. Одел, одел до една черешна. На черешната нашол една момичка, и йе велит будалава: "Форли едно ветче." Момичката му не форляла. Той форлил со едно дорво и йе урнал опрана. А арнийот одел да копат гроб. Будалата му викат: "Брате, копай два гроба, ти носа две майки."

Иделе, иделе и се скриле во една водейнца. Велит будалата: "Овея йе вретеното майкино со прешленот (за воденичнийт камень), кя го зема." Му велит брат му: "Не земай го, кя н'оперит водейнчарот." Той велит: "Не, я кя го зема: овея йе вретеното майкино и прешленот майкин." Го зел й, одел, одел, дошол до една ясика, и си се качил на ясиката и му велит на брата си: "Ми тежит вретеново майкино; да го бувна долу?" Под ясиката имало карван кираджии. Г'отпушчил; каменот, от ветка на ветка, паднал долу, а кираджиите побегналеот туе. Кираджиите имале тоарено карванот темян. Будалата му велит на брата си: "Кя го запаля темянов;" и го запалил. На господа му болело зоб, а от темянот му оздравел и пушчат Господ: "Кой ми оздрай зобов, нека дойт амо." Будалата ошол тамо. Господ му велит: "Шчо сакаш, отбери си овде." Той с' опулил и видел едно шупельче и го посакал. Господ велит: "Нешо друго земай, не земай овея." Той рекол: "Не, овея го сакам." Господ му рекол: "Кой кя те видит, све да разиграт, ко кя засвириш." Будалийот одел, одел и го стретил еден поп. Попот го зел за измекяр, да му пасит козите. Го пушчиле будалийот измекяр со козите, да 'и пасит. Той фатил да свирит. Козите фатиле да игрет. На вечерта дошле ослабени. Му велит попот: "Шчо ольку ослабени козиве?" А попагята му велит на попот: "Да пойш, да видиш, шчо слабет ольку козиве?" Попот пошол да видит. Ко фатил будалата да свирит со шупельчето, козите пак фатиле д'игрет. Велит попот на попагята: "Имале моки ове, шчо идет ольку гладни." Тога попагята му велит: "Нека дойт вечер да ни посвирит; децата кь' и клайме в амбар, а мие, горе на греди." Вечерта будалийот засвирил; децата в амбар с 'изопрале, а попот и попагята скокнале долу. Му велит попот на будалава: "Ко кя кукнит кукайцата, да си ойш." Качиле едно момиче на едно дорво. Попот му велит: "Кукна кукайца; да си ойш." Будалата му велит: "Коде йе, да йе вида я?" Форлил со едно дорво и йе урнал долу.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.