119. ЧОВЕКОЯДЕЦОТ И ДЕЦАТА МУ

Том 2: Приказки и предания

Едно време си биле еден мъж и жена. Тийе си имале и две дечина, едно мъжко и едно женско. Децата си оделе у даскала. Татко им бил многу лют и лош чоек - ката ден се карал дома и я биял майка им из за нишчо и ни заошчо. Тая се тресела от страх от него.

Еден ден той донесол дома два голоба, йе'и дал на жена си и йе наръчал да'и сготвит за вечера. Тая'и зела голобите; 'и заклала и изскубила и'и клала во една тенджера, за да'и измият. Дури тая се завъртила до негде да земит нешчо, пуста мачка дошла, та грабнала еднийот голоб и побегнала. Кога дошла жената и видела оти голобот го немат, таа умрела от страх, кутрата. Ами сега? Шчо ке чинит? Како ке отгоорит пред мъжа си? Той ке я оперит от кьотег до смърт. Се почудила сирота жена, шчо да чинит! Видела, не видела, за да куртулисат от пустийот кьотег, си пресекла едната босица, та я сготвила наместо загубенийот голоб и я клала во тавата заедно со другийот. Вечерта дошол мъж йе и таа ставила софрата да вечереет; клала на софрата и тавата со голобите - свъртена со голобот кон мъжа си, а со босицата кон себе. Заедно со ними на софра седнале и децата да вечереет. Мъж йе ядел от голобот, а тая от босицата. Той сторил дикат оту жена му ядеешчем не извайла ни една коска ни пред неа ни да фърлит, та си рекол: зашчо аджиба пред жена му да немат коска? Каков ке бидит той голоб, шчо го ядела тая, без коски? И пушчил ръка, та зел от него. Кога къснал, многу му се сладило тоа месо, та йе рекол жене си: "Жено мори, ти мене по-лошото месо ми си го дала, а за тебе по-арното!" А тая му отгоорила: "Не, мъжу, така ти се чинит, така нешчо ти се посладило!"

- Како не - отгоорил той, - ето тоа месо, шчо го ядиш ти, коски немат, кажи ми шчо'и стори коските? Каква йе таа работа? Я ми кажвиш, я оту дерман немаш, сега те загубвам!

Тая, знайеешчем му лошината, се уплашила да не я загубит, та му казала, зашчо било по-сладко тоа месо, оту не било голоб, а босицата нейзина. Му казала како дошла мачката и го грабнала еднийот голоб, та тая от страхот него, да не я бият, си пресекла босицата и я сготвила. "За тоа голобот - рекла - сум го клала от къде тебе, а босицата от къде мене, за да не разбериш гьоа."

- Хъа жено, кога било толку сладко чоечкото месо - рекол той жена си, - хайде утре да си заколиме двене деца, та да си'и изедиме, нийе сме млади, ке си родиме друдзи!" Дечината биле легнале. Детето беше си заспало, а момичето ушче не, та чуло татка си кога йе велел на майка им: "Жено мори, тй утре да земиш чешельот и да си викниш керка ти, за да я чешляш и тога чешльот да йе го закачиш во глаата, а яз кь'о викам сина ми, за да го бричам и да го измиям и така ке го заколям!"

Утрината си станале брат й сестра. Сестра му велит братое си: "Брате! Денеска татко ни ке не загубит - тебе со бричот, а мене майка ни со чешельот. Така сношчи си сборвеа. За тоа, кога ке те викнит тате, да те мият и да те бричит, ти да земиш бричот и сапунот и да му речиш: "Тате, дай да го измиям бричов на двор хубоо, оту не йе чист." Да излезиш надвор и да избегаш и яз така ке сторам, та да избегаме!"

И навистина таткото го викал сина си, гьоа за да го измият и да го избричит, а майката я повикала керка си, за да я изчешлят, та да'и загубеет. Детето, какошчо беше го научила сестра му, сторило и удрило да бегат, а и сестра му по него. Татко им и майка им скокнале да търчеет по ними да'и втасеет. Търчале, шчо търчале до некъде, 'и привтасале. Тога момичето викнало на татка си и на майка си: "Ево, ви фърлям чешельот, да се сторат дрео до дрео!" И се сториле дрео до дрео. Тийе преминале со мъка и древята и пак'и привтасале. Тога момичето викнало на брата си: "Брате, фърли го сапунот и речи: "Све сапун до сапун да се стори пътот!" Детето го фърлило сапунот и рекло како шчо го научила сестра му, та пътот се сторил сапун до сапун. Татко им на ръце, на нодзе, пак'и привтасал. Детето видело оту ке'и втасат татко им, тога и тоа и сестра му рекле на татка си: "Ево ти, тате, месо от твой чъда" - и го фърлиле бричот и рекле: "Да се сторит пътот брич до брич, за да отбегаме!" Пътот се сторил брич до брич. Татко им пак търчал и газел на бричоите, та си изсекол нодзите. Се наведил да одит на ръце на нодзе, та и ръцете си изсекол и тамо останал, та така децата му откинале от него.

Тийе веке си търгале пътот и оделе по планината, без да знаеет къде одеет. Некойе време на детето му се припило вода. Се наведило да се напият на еден извор. А сестра му му рекла: "Брате, немой, не пий от таа вода, оти тая вода йе мечкина." Брат йе си я почул сестра си и не се напил. Пооделе ушче малу, детето не можело веке да търпит за вода, та нашле други извор, тоа се наведило да се напият. Сестра му пак му велит: "Брате, немой, не пий от таа вода, оту тая вода йе в?ълчеа!" Той я по-чул сестра си и не се напил и от таа вода. Ушче малу пооделе, детето не можело да търпит пойке за вода, а каква вода да найделе, да се напият. Виделе една вода голема къде течела и детето се спушчило да се напият. Пак сестра му му викнала: "Немой, брате, не пий от тая вода, тая вода йе еленоа вода." - "Ай ти, сестро, - йе отгоорил брат йе, - не можам веке да търпам, каква сакат да бидит, яз ке се напиям" - и се наведил да пият. Колку гълтнал от водата и той час се сторил елен. "Ах, брате, шчо стори - извикала сестра му, - шчо ме не почу!" И тога еленот прогоорил и рекол: "Ти ми си сестра, сестра; сестро Елено, сестро Елено!" Търнал по неа и никако от неа не се делел, а заедно си шетале по планината.

Тога бил излегол царскийот син да си одит на лов, та'и нашол къде си шетале по планината момичката и еленот. Кога'и видел, викнал на момичката: "Моме, моме, стой, да не те убиям." Тая се застойла. Той отишол при неа и я зел. И еленот се попратил по неа и никако от неа не се делел, а све викал: "Сестро Елено, сестро Елено!" Тога царскийот син си я донесол дома си со голема радос и майка му, кога я видела, многу се зарадвала. Си я изпромениле и си я зеле за жена на царскийот син.

Потем некое време, измекярките царски си зеле рутишчата и ошле на еден извор да'и переет. Тая (момичката Елена) им рекла: "И яз ке дойдам со вас къй той извор, да се прошетам!" Кинисале да одеет и еленот се попратил по сестра си. Дошле до изворот, а тая седнала да гледат рибите, шчо пливале во водата. Тога една от измекярките я турнала во изворот и на часот една голема риба я лапнала и я гълтнала, а тая измекярка, шчо я турнала, си зела рутишчата, та си дошла дома и се облекла во царичините рутишча; еленот търчал по неа и викал: "Егюпка, не ми йе сестра, егюпка, не ми йе сестра!" Царскийот син слушал къде викат еленот, а тая му рекла: "Слези, заколи го еленот, шчо викат онака!" Той зел ножот да го заколит. Еленот кога видел ножот, избегал и отишол в чаршия на рибарница, за да видит дали я фатиле рибарите рибата шчо я лапна сестра му. Еленот я видел рибата и я познал; застанал до неа и викал: "Овде йе сестра ми Елена, овде йе сестра ми Елена!" Царскийот син излегол да видит шчо се стори еленот, къде ойде. Го видел на рибарница, къде стоел до рибите и викал: "Овде йе сестра ми Елена". Той я купил таа риба и я зел да я носит дома си. И еленот се попратил по него, търчал и викал: "Тука йе сестра ми Елена"! Той я отнесол рибата дома си и еленот по него се радвел. Зел царскийот син еден нож, та я разпрал рибата и, тум скокнала от нътре негоата в планина найдена жена, еленоата сестра Елена. Тая тога му разказала како измекярките я турнале во изворот и како една риба я лапнала той час и я гълтнала. Царскийот син я фатил таа измекярка, шчо сторила тоа, та я загубил.

Така таа момичка му била негов късмет. От тога еленот многу си го вардел и си го ранел. А еленот свекогаж си викал: "Сестра Елена, сестра Елена!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.