114. ЕДНА СЕСТРА МЕГЮ ДЕВЕТ БРАТЯ

Том 2: Приказки и предания

Си била една жена. Тая рожджала све мъжки деца, а момиче ни едно немала. Тая имала веке девет синои. Тийе многу жаляле зашчо немале баре една сестра и многу сакале и мило им било да имеет сестричка, та йе се молеле майце си: "Майко мори, роди ни една сестра!"

Еднож, кога майка им била трудна, синоите ке оделе на чужджина, та йе рекле: "Майко, ние одиме сега на чужджина, а кога ке доиме, сакаме да найме сестра. Затоа кога ке родиш, ако бидит момиче, да закачиш на джиздот, пред вратата едно мотело, за да разбериме, та да дойдиме по-близу, та да си се вратиме дома по-бургу, а, ако йе пак мъжко, да закачиш стап и копито (котка за игранье), за да одиме по-далеку и немат да се вратиме назад". За бахтот, майка им родила момиче, та спроти како шчо беа йе наръчале синойте, тая той час закачила на джиздот едно мотело.

Ама комшиите, от късканлок, кога го виделе мотелото, за да не йе дойдеет синойте от чужджина, скришем го извайле мотелото, а наместо него, закачиле стап и копито (котка, шчо играет деца).

Деветте братя разбрале оти на вратата им имало стап и копито и оту майка им пак родила мъжко, та отишле ушче по-далеку.

Момичето расло и порасло, се сторило голема момичка. Кога тая одела у комшийските момички, нейзини дружки, овье, кога се кълнеле за нешчо, се кълнеле во братя, "жими братя" - велеле, а тая не знаела оту имала братя, зашчо майка йе никако не йе кажвела оту имала братя, та, кога ке йе дойдело некой ред да се заколнит, таа се кълнела во майка и татка, - "жими майка, жими татка" - велела. Дружките йе велеле: "Зашчо ти не се колниш во братя, а само во майка и во татка?"- "Зашчо немам братя" - им отгоорвела тая. А тийе йе велеле: "Имаш девет братя". Момичката со голема жалба, кога ке си дойдела дома, я опитвела майка си: "Майко мори, зашчо дружкине ми велеет оту сум имала девет братя? Кажи ми имам али не?" Майка йе никако не йе кажвела, а йе велела: "Не, мори керко, немаш!" Еден ден йе дала майка йе една къделя и я пушчила у комшиите да преит заедно со дружките. Тамо предеешчем момите се обложиле: коя ке изпрейт по-напред къделята, тая ке се мъжела на чужджина.

Момите преле, преле и оваа я изпрела къделята по-напред от свите. Дружките йе велеле: "Е, ти я изпреде, ама майка ти не те мъжит на чужджина, зашчо ти имаш девет братя на чужджина, та не те пушчат и тебе!" Момичката им рекла: "Не сборвите ми така!" А дружките пак йе повторвеле: "Навистина ти имаш девет братя, ето макар опитай я и майка ти." - "Многу пъти - рекла момата - сум я опитала, а тая ми велит, оту сум немала братя." А момичките йе повториле: "Ние да ти кажиме како да я стисниш, за да ти кажит: Речи йе да ти месит комад (зелник), кога ке го клайт на огнот ямачето со мас, кога маста ке зоврит, ги земи го и пофалй йе се: или да ти кажит, или оти ке й я туриш маста во вратот. Тая тога ке ти кажит." И момичката сторила така: Ошла дома си и йе се помолила майце си да йе месит комад. Кога на огнот маста во ямачето зобрела, тая зела ямачето и йе велит на майка си: - "Майко, или ми кажвиш дали имам братя и къде се, или сега ке ти го изтурам ямачево во вратот". Майка йе видела, невидела, йе казала оти навистина имала девет братя и оти биле на чужджина.

Тога момичката рекла на майка си: "Чунки сум имала братя и тийе не се тука, яз не седам овде, - ке одам, ке 'и барам". Напрайла едно рало скорни железни и си зела еден железен стап, та търнала да хойт, за да 'и барат братя си и рекла майце си: "Майко, ке одам, ке шетам, ке обидам места и градишча, дури да 'и найдам братя ми, тамо къде шчо ке ми се изкинеет скорниве и ке ми се скършит стапов, тамо на тоа место тийе ке бидеет."

Момичката ходила, шетала от град на град, от село в село, префърлила многу планини, изшетала и обишла многу села и градой. Най-седне во еден град си поглеала скорните, коа гледат - скорните йе се скинале оздола, гьонойте, а и стапот некако йе се скършил, та си рекла: "Хъ, овде требит да се братя ми!" И навистина тийе биле во той град. Застанала на едно место и стояла тамо до квечерината...

Забележка: "Продължение и до край е същето почти, което и в приказ. № 102 от ягнето на сетне, с някои само изменения, како н.п. оту не я отруле сестри йе, а комшийските моми пратиле да я отруйеет и тая умрела не от отрувачка, а от шинвенье, оти царот, шчо го нашол ковчегот бил турчин, а тая - християнка; оти кога мъртоецот го мияле, тога оживел, а не со наквасено во вино тулбенче; оти братя йе стояле девет месеци на една висока тумба край водата, за да го вардеет ковчегот; оти тийе девет месеци биле небричени и пр."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.