|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
112. СЕЛЯНИНОТ, ХРИСТОС, СВ. ПЕТЪР И АРХАНГЕЛ МИХАИЛ Едно време еден сирома селянин се свършил за една девойка и ке се оженел, туку немал кум да го венчат. Той излегол от дома си и търнал да барат кум, ама сакал кумот да бидит прав (справедлив) чоек. Ходеешчем по кум, пътем го стретил Ристос го поздравил и му рекол: "Поможи бог!" - Дал ти бог добро - му отгоорил селянинот. - Су здравье, така? - го опитал Ристос. - Одам да си барам кум, - отгоорил пак селянинот - сум се свършил и овье дни сакам да се женам, а си немам кум, да ме венчат, и сакам кум прав чоек". - Айде, - му рекол Ристос - не ме сакаш, яз да ти бидам кум? - Кой си ти? - го опитал селянинот. - Яз сум Исус Ристос - му рекол. - Не те сакам тебе - отгоорил селянинот. - Ти си Ристос, син божий, сам господ, ама не те сакам, зашчо не си прав, - на едни им дааш немерено богатсто, а пак друдзи 'и остааш да умиреет от глад; - ти не си прав, та за тоа не те сакам; яз сакам прав чоек. - Го заминал него и си търнал пътот. По-тамо го стретил св. Петър. И той така го поздравил и го опитал къде ойт. Селянинот и нему исто така му отгоорил, оти барал кум да го венчат, ама сакал кум прав чоек. И свети Петър исто така го опитал дали не сакат да му се сторит кум той? А селянинот, от како го опитали него, кой йе той и чул оти бил свети Петър и нему му рекол: "И тебе не те сакам, зашчо ти си - му рекол, - свети Петър: ти държиш ключойте на райот; ама едни 'и пушчаш да влезеет, а друдзи не пушчаш, та и ти не си прав чоек". По-тамо го стретил Арангел Михаиль и го поздравил: "Поможи бог, побратиме?"- му рекол. - Дал ти бог добро - му отгоорил селянинот. - Су здравье, вака? (или: ако дайт бог, къде вака?) - го опитал Арангел. - Барам кум да ме венчат, ама сакам кум прав чоек - рекол той. - Не ме сакаш мене, яз да ти бидам кум? - Кой си ти? - го опитал сиромаийот. - Яз сум Арангел, не ме познааш? - му отгоорил. - Хъъ! ти си Арангел, шчо земаш душите. Тебе те сакам" зашчо ти никому атър не глеаш - ти секому му земаш душата. - И така Арангел Михаиль му се сторил кум и го венчал. От како го венчал, му рекол: "Чунки ти ме чести со кумсто, яз ти даам ова шише со вода, - и му дал едно шише полно со вода - та со него ке се обогатиш и не ке бидиш како досега: сиромах! - Како ке се обогатам со шишево вода? - го опитал сиромаийот. - Ево, како, - му рекол Ангелот, - кога ке се поболит некой от каква да йе болес, ти да хойш да го попърскаш со водата, и той ке оздрайт. Тога оздравенийот ке ти платит. Така секой, шчо ке се поболвит, ти ке го оздравяш и тийе ке ти плашчеет, - ке се сториш хеким, та така ке се обогатиш! Селянинот не можел да разберит како со едно попърсквенье со вода ке оздраел болен чоек, та пак го опитал ангелатого: "Како ке оздраел болен чоек от каква да йе болес саде со едно вода попърсквейнье?" - Ево, како, - му рекол ангелот - кога некой болен ке го попърскаш со водата, яз не идам да му земам душата, той не умират и ето како ке станит. От како му разказал тоа, ангелот си ошол. Сиромаийот седне со шишето вода леквел болни от секаква болес и 'и оздравял, - се прочул секъде и така во малу време се обогатил ногу. По неколку време му текнало да го викат ангелатого на гости. Го викал и той му дошол. Не поминало ногу време, Арангел и той ке го викат на гости и го викал. Сбогатенийот селянин ошол на гости у ангелот. Овой го внесол първо во еден сарай, како царски; второ го внесол во друдзи сараи, ушче по-убай от първийот, облеани се со злато и со безценети каменя. Най-седне го отнесол на едно многу широко место, къде шчо било полно се со свешчи запалени, многу високи, како некой ясики и како некоя кория, свешчи до свешчи, едни загорени, друдзи до полу изгорени, а друдзи пак ушче'малу да догореет. Селянинот се почудил шчо ке бидеет аджиба тийе толку свешчи и го опитал: "Зашчо онака, едни свешчи се загорени, друдзи до полу изгорени, а друдзи пак ушче малу да догореет?" Ангелот му рекол: "Свешчите кажвеет чоечката живот; за секой чоек имат по една свешча. Онье свешчи, шчо се загорени сега, тийе се от тийе люге, шчо се родиле сега бъргу, от децата, а онье, шчо се до полу изгорени, тийе се от люгето, шчо втасале до стред живота си, а пак онье, шчо се гледеет на догорвенье, тийе се от люгето, шчо им йе близу смъртта. Яз, кога да видам некоя свешча да догорит, тога ходам и му земам душата на чоекот, шчо му догорела свешчата. На селянинот тога бъргу беше му се родило дете. Той го опитал ангелатого: "Коя йе моята свешча?" Ангелот му показал една свешча, шчо имала ушче тройчка за догорвенье, колку полойна лакот. Седне пак го опитал: "Ами свешчата от детето мойе коя йе?" Ангелот му показал една свешча многу висока, колку една ясика и шчо туку била запалена и загорена. Кога видел оту свешчата негоа била на догорвенье, а от детето му толку висока и шчо туку загорела, селянинот му рекол на ангелот: - "Не мойш, некако да сториш мояна свешча да бидит за детето, а негоата за мене?" Тога ангелот му се отпушчил и му рекол: "Ами каков прав кум бараше ти, кога сам ти не си прав? Како свешчата от детето твое, шчо се родило вчера, сакаш да бидела твоя, а твоята да му я дайш на детето? Тоа, шчо се родило вчера, да умрит, а ти, шчо си живил толку години, да живиш ушче?Каква йетая твоя прайна?" И така го изтерал от тамо и потем неколку дни ошол, та му зел душата.
Охрид - Македония.
============================= Други публикации: |