110. МАЙКА ВДОЙЦА И НЕЙЗИНИТЕ ДВАЙЦА СИНОЙ

Том 2: Приказки и предания

На една жена йе умрел мъж йе и тая останала вдоица саде со двайцата си синой момчаци. Тая живела, шчо живела вдоица со синойте си, и тийе я гледале како навистина шчо им била майка.

По едно време синойте виделе оту майка им от ден на ден фатила да се тутлит, да се мазнит и да се променвит и никога да не излегвит на двор како годе како вдоица жена, како шчо беше излегвела по-напред, а све изпромената, изчистена и накитена како некоя млада невеста, ако и да била веке тая жена прекършена от околу четересет години. Ним от тоа им влегло шубе да не би майка им да сакат да се премъжит; та, за да я обидеет (да я изкусеет), се усборвале двайцата да напраеет една хитрос.

Еден ден тийе накупиле едно друго, шчо било потребно како за гозба и, кога го донесле зайрето дома, йе рекле майце си: "Ето, майко, донесофме зайре, ти сега стани да сготвиш вечера, оти вечер ке имаме гости." Майка им како да се вджашила, без да знайт шчо кроеле тийе, им велит: "Хайрлия, синко, какви гости ке имаме? За шчо? За кой себеп и кой ке бидеет аджиба тийе гости ваши?" - "Ах, дали не знайш, майко? - йе отгоориле синойте. - Ами денеска ние те свършифме (те годихме), та вечер ке дойдеет на гости стройниците и сватойте да те земеет." - "Уу, море синко! - вджашена гьоа, извикала майка им, - какви ке биделе тийе стройници и тийе сватой? Како сте ме свършиле? Та яз, нека сте ми живи вийе, си имам два сина, како арслани, та сега, на старос, да сум се мъжела? Да не дайт господ!" - "Не, не, майко! - повториле тийе. - Ние дадофме еднож сбор, те свършифме и назад от сборот не се врашчаме; вечер ке дойдеет стройниците и сватойте, ке те земеет!" Така майката и синойте се попрепирале неколко пъти отнафул, тийе гьоа я свършиле, а тая гьоа нейкела да се мъжит. Най-седне майка им видела, невидела, гьоа да не 'и пострамотит синой си, шчо дале сбор, им рекла:"Е, коа така, синко, баре да стана да готва!" и во истото време со скрияна радос, фатила да си запрегвит ръкайте, за да готвит вечера

От тоа синой йе познале оту майка им навистина имала мисля и сакала да се мъжит.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.