105. ЛЕНГО - ЛЕНИВОТО ДЕТЕ ИЛИ "ДОБРОТО СО ДОБРО СЕ ИЗПЛАШЧАТ"

Том 2: Приказки и предания

Едно време си била една майка. Тая си имала и едно дете. На детето му се неработало, - го било лен да работат. Майка му му велела: "А море синко, ако не работаш друго, баре ходи на дърва со магарено." А той йе отгоорвел: "Намири ми го де, ако сакаш да одам на дърва." Майка му му го намирила магарето и му рекла: "Ето, ти го намириф магарето, сега оди де!" - "Качи ме на магаре, ако сакаш да ти одам на дърва" - повторило детето. Таа го качила на магаре и пак му рекла: "Ето, те качиф, хайде сега ходи." - Таа му я клала и секирата на магарето, та одвай така го изпратила на дърва.

Детето търнало да одит на дърва; одело, шчо одело, дошло край море, а тамо му паднала секирата. Лен го било да слезит, да си я земит, туку стоело на магаре и чекало. Една риба била излезена некако на суо и не можела да си влезит во море. Коа го видела детето, му се молела: "Море дете, внеси ме во море, та шчо сакаш да ти даам!" - "Дай ми я секирана, - йе рекло детето - ако сакаш да те внесам во вода." Рибата се свъртила со опашката, я подкренала държалката от секирата и детето си я подзело, а седне пак йе рекло: "Сега шчо ми дааш да те внесам во море?" - "Шчо да ти даам, - отгоорила рибата, нишчо немам шчо да ти даам, само ова можам да ти сторам, да речиш: "Ленго и Саве и морето", та све, шчо ке сакаш, да ти се сторит!" Тога детето я потурнало рибата во морето, та таа си пливнала во водата, а детето си останало край морето.

Сега детево ке мислит шчо да чинит и шчо да речит да му се сторит. Най-сетне му текнало да речит да му се ставит софра со манджи за ядене, та си рекло: "Ленго и Саве и морето! Да ми се ставит софра со свекакви манджи за яденье." И той час се ставила софра со свекакви манджи хубаи. Детето се наяло от манджите и си отишло в планина на дърва. Тамо сега кой да му соберит дърва? Него го било лен. Пак тоа си рекло: "Ленго и Саве и морето, да ми се собереет дърва и да ми се тоареет на магарево." Той час му се собрале дърва и му се тоариле на магарето. Детето си ошло дома со дърва.

Ходеешчем си за дома, тоа поминало край царските сараи. Цареа керка стоела на пенджери, а детето я видело и си рекло: "Ленго и Саве и морето, онаа девойка даостанит тежка!" Цареата керка на часот останала тежка без мъж. Детето во неа расло порасло и таа сама се чудела: "Како би оваа работа? И шчо ке му речам таткое ми кога ке чуят той?" Цареата керка била многу лична, та татко йе я бил затворил во сарайот, за да не се сдружит со некой мъж. Най-седне татко йе разбрал оти керка му останала тежка. Я викал на само и йе велит: "Шчо йе оваа страмота, мори керко, шчо ми си сторила? Шчо вака ми го поцърна образов? От кого си? Къде си ошла или той ти дошол?" Момичката, уплашена, потресена, му отгоорила: "Нигде, никъде не сум ошла, тате, нито некой ми дошол овде, нито пак мъж сум видела!" А татко йе никако не а вервел и я стиснал на бесно дрео да му кажит от кого йе останала тежка. А тая, "не знам, велела, пак не знам". Най-седне му казала оти едно дете дърварче помина покрай сарайов, ме виде на пенджера, си промърмори нешчо само со себе и яз от тога се узнаф оту останаф тежка". - "Како мойт да бидит от едно вижджанье да се останело тежка?" - йе отгоорил татко йе. Той никако не вервел, а таа му се кълнела, си кинела месата и му велела: "Ако сакаш, тате, верви ме, ако не, ево ми глаава, земи мия - фърли ме во море." Тога царот го викал детето, дърварчето и го опитал, дали я сакат момичката да му я дайт за жена. "Я сакам" - отгоорило детето и царот му я дал, туку 'и клал двайцата во една гемия, йе дал керке си неколку низи смокви, та 'и пушчил по море, да се скитеет.

Тийе доста време се скитале по море. По некое време цареата керка му рекла на мъжа си: "Речи, мъжу, да излезиме на суо!" - "Дай ми една смоквица, ако сакаш да речам" - йе отгоорил той.

И тая му дала една низа смокви. Царевийот зет рекол: "Ленго и Саве и морето, да излезиме на суо!" И той час излегле на суо. Си седнале край море. Пак жената му велит: "Речи пак нешчо, да се стореет овде сараи, къде ке седиме, къде ке живейме?" Той пак йе отгоорил: "Дай ми една смоквица, ако сакаш да речам." Таа пак му дала ушч една низа смокви и той пак рекол: "Ленго и Саве и морето! Да се сторит сарай со свите потреби." И той час се сторил сарай со свите потреби, хубав, изпослан со свекакви хубай послани и со свите таками. Во него си влегле и си живееле.

Царски люге еден ден ошле на лов, а коа се врашчале от лов и виделе сарайте, та многу се почудиле: како до вчера 'и немало, а како тога се сториле такви хубай сараи? Ошле, та му казале и царотому за тийе сараи, шчо биле край морето. Царот и той се почудил и, еднож си рекол да одит да 'и видит.

Кога ошол царот тамо и 'и видел, влегол нътре и тийе, шчо седеле во ними (керка му и зет му) го пречекале како шчо прилегат да се пречекат цар. Седне зет му, за да го гостит царатого, рекол: "Ленго и Саве и морето! Да се ставеет пред царот софри златни и свите потреби златни, и манджи царски!" И той час негоото саканье се изполнило.

Царската керка до тога не била ушче опозната со татка си. Потем малу некако се опознале. Първо тая дала знак за познаванье. Тая ушче коа дошол татко йе, го познала, а той не а познал. Пак тая първо му се изказала, та и той седне я познал. От како се опознале, царот я опитал, како така се сдобила со такви сараи, и такви хубаи таками и манджи и со такво богатство? А тая му разказала све, шчо било и како било от край до край. Тога царот го зел зета си, некогашното лениво дърварче и керка си, та го клал на царскийот си стол.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.