103. МОМА ТЕНТЕЛИНА И ВОЛЦИ

Том 2: Приказки и предания

Едно време си била една майка. Таа си имало и едно дете мъжко, а многу женски йе биле умреле. Еднож, бидеешчем тая тежка (непразна), си ошла на дърва. Идеешчем си от планина, везана со дърва, пропаднала и се закачила во едно блато (бара) и никако не можела да излезит от него. Во тоа време тамо поминал еден волк и тая, вижджаешчем го, му се помолила да йе поможит, за да излезит от блатото и му рекла: "Волку, волку, я свърти се, да ти се фатам за опашката, та да излезам от блатово!" - "Шчо ми дааш - йе отгоорил волкот - да ти подаам опашкава, за да се фатиш, та да излезиш?"

- Шчо имам яз, кутра, да ти даам, - отгоорила жената, - не имам нешчо, та да ти даам? Ако беф имала, би ти дала!

- Тоа шчо имаш во себе, - йе рекол волкот, - коа ке го износиш и ке го родиш, тога да ми го дайш; ако бидит мъжко, нека ти бидит твое; ако бидит женско, да йе мое

Жената се ужаляла многу и се задумала (се замислила), каков отгоор да му дайт на волкот. Най-седне, немаешчем шчо да чинит, за да излезит от блатото и да се куртулисат, му рекла: "Хайде, ти го даам, ако йе женско!" Тога волкот се свъртил со опашката кон неа и жената му се фатила за опашка, та си излегла от блатото и си ошла дома со дървата.

Поминале, непоминале неколку дни и йе се родило момиче. Името му клале: Тентелина. Момичево порасло и си шетало по пътишча, а майка му заборайла шчо му се таксала на волкот. Еден ден, кога Тентелина си шетала по пътишча, я стретил волкот и йе наръчал да одит, да йе речит майце си: "Шчо си му таксала на волкот, си сакат да му го дайш!" Момичето рекло: "Харно", ама заборайло да йе кажит на майка си.

Други ден волкот пак я нашол Тентелина и я опитал, дали йе рекла майце си тоа, шчо беше йе наръчал да йе речит. "Не, - отгоорило момичето - заборайф." Волкот повтур йе наръчал да йе речит майце си да му даит тоа, шчо му таксала. "Ако не, - рекол той - кога ке те найдам ушч еднож, ке та изедам!" Момичето си дошло дома и йе рекло майце си: "Апоти нано! ме найде еден волк и ми наръча да ти речам да му дайш тоа, шчо си му таксала!" Майка йе многу се ужаляла и йе рекла: "Коа ке те найт ушч еднож, ти да му речиш, оти си заборайла да ми речиш." Момичето отгоорило: "Не, поти нано, не; той ушче некни ме найде и ми наръча да ти речам, ама яз заборайф да ти кажам, а пак сега ми рече, ако не ти речам, кога ке ме найт ушч еднож, ке ме изейт!" - "Ако, ако, - йе повторила Тентелинина майка. - Така речи му ти, оту си заборайла." Трети път волкот пак я нашол Тентелина и я опитал, дали йе рекла майце си тоа, шчо беше йе наръчал? Пак момичето му рекло: "Заборайф." Волкот за последен път йе рекол: "Да знайш оту ако те найдам ушч еднож, мутлак ке те изедам." Момичето дошло дома си и йе казало майце си. Майка му видела, оту како да йе, волкот ке го изейт, си го излюбила, харно си го изцеливала и изгушкала, му дала и едно яболко и му рекла: "Коа ке те найт ушч еднож волкот, ти да му речиш, шчо ти таксала, да си го земиш!" Волкот пак я нашол Тентелина и я опитал, дали йе рекла майце си тоа, шчо беше йе наръчал да йе речит. "Йе рекоф" - отгоорила тая, без да знайт, кутрата, оти за неа йе наръчал. "Шчо ти отгоори?" - пак опитал волкот. - "Шчо ти таксала - ми рече майка ми - да си го земиш!" - "Ех, кога йе така, - йе рекол волкот - ела со мене". И така волкот си го зел момичето, си го отнесол в планина, та си го качил на една висока ясика (топола). От тога веке волкот шетал, къде шетал деня, а навечер си идел тамо и му виквел на момичето: "Тентелино, Тентелино, Тентелино! Пушчи си косите да се качам!" Таа имала долдзи коси, му 'и пушчила на долу, та той се качвел по ними.

Тентелина, како шчо рекофме, имала само еден брат, Костадин, мегю многуто сестри, шчо беа умреле, а само една, тая, останала. Еден ден брат йе Костадин я опитал майка си: "Майко, камо я Тентелина, сестра ми? Шчо немат ушче да дойт? Толку сестри имаешчем, сите ни умреле, шчо се стори Тентелина? Сакам да ми кажиш."

Майка му фатила да плачит и не сакала да му кажит. Той я стиснал многу: "Я ми кажвиш, шчо се стори сестра ми, Тентелина, йе велел той, я нее чаре инако!" Тая, видела, не видела, най-седне му казала: "Беф я таксала на волкот, - му рекла майка му - той ми я зеде!" Детето многу се ужаляло и йе рекло: "Кажи ми на коя планина живеит той волк; яз ке одам, ке си я земам?" - "Немой, синко, - му велит майка му - тая до сега йе изедена, сакаш и тебе да те изейт, та да останам сама, како кукайца?" - "Не, на име боже яз ке одам, - повторил син йе - само ти кажи ми на коя планина живит волкот". Най-седне майка му му казала планината, къде шчо живел волкот и той отишол.

Коа приближил до планината, Тентелининийот брат, Костадин, стретил една баба и я опитал: "Бабо, дали знайш къде му е седалишчето на той волк, шчо зеде една момичка? Кажи ми, ако знайш, ти се молям, ке ти даам голем бакшиш!" А бабата му рекла: "Ено на онаа високана ясика, тамо я качил и, коа да дойт на вечер, йе виквит: "Тентелино, Тентелино! Пушчи си косите да се качам!" Таа ке си пушчит косите и той ке се качит по ними." Седне пак йе велит детето: "Бабо, како можам да се качам, та да а сметнам долу?" "Яз ке те научам" - му рекла бабата и ошле заедно къде ясиката.

До самийот корен от ясиката бабата завалила огон и на огнот клала еден сач (вършник) н' опаку. Момичката озгора, кога го видела сачот н'опаку йе рекла на бабата: "Не така, бабо!" - "Ами како, мори керко? - опитала бабата - я слези, те молям, кажи ми како да го клаам?" - "Би сум слегла, - отгоорила момичката - ама сега ке дойт волкот, та ке ме найт долу и ке ме напрайт парчина." А брат йе слушал зад ясиката. Бабата пак йе рекла: "Знам, мори керко, оти не се мамиш, ама ке ти кажам прао: брат ти йе дошол по тебе, за да те земит!" - "Чувай се, бабо, - отгоорила пак момичката, - оти ако дойт волкот и ве найт тука, ке ме изейт та и мене, та и брата ми, седне кукята майчина ми како ке останит? Како да слезам яз да дойдам при него, кога дури и олджиците сборвеет, та ке му кажеет на волкот!" - "Да те научам яз - йе рекла бабата. - На олджиците меси им по едно кравайче, за да не сборвеет, та ти оди си со брата ти!" Тентелина им месила кравайчина и им дала по едно на секоя олджица, а едно само олджиче било скрияно во скоренот от волкот. Тентелина слегла от ясиката и си търнала да си хойт со брата си, а бабата им рекла: - "Земите си со себе еден чешел, еден калап хума и еден калап сапун, кога ке си одите пътем, ако волкот търчат п?? вас, вие фърлите я зад себе хумата, таа ке се сторит калои до колена, та той не ке можит да 'и поминит и вие ке се отдалечите. Пак ако ве провтасат, фърлите зад себе чешельот, той ке се сторит търне и волкот ке се заприт во ними, та не ке можит да ве втасат. Най-седне, ако се приближит до вас, тога вие да го фърлите сапунот, той ке се сторит планине, та ке му пречеет и вие ке се отдалечите, ке отбегате!"

- Хайде сега, Тентелино, да си хойме, - рекол брат йе, - оту майка я остайф сама, како кукайца!" Момичката търнала да си ойт со брата си, а овой йе дал на бабата таксанийот бакшиш. Зеле со себе хума, чешель и сапун и си търнале пътот.

Той ден волкот си собрал приятели, друдзи волци, и 'и канил на гости да 'и гостит со Тентелина. Кога дошол до ясиката заедно со приятелите си гости, волкот, какошчо си имал адет свекогаш, викнал: "Тентелино, Тентелино! Пушчи си косите да се качам!" А Тентелина я немало да му се отгоорит или да му пушчит пърцадзите си, за да се качит. Тога олджичето, скрияното во волчевийот скорен, се отзвало и со кночок глас викнало: "Тентелина си я зеде брат йе!" Волкот, како чул така, рекол на другарите си: "Гази, гази, да газиме, да я найме Тентелина, на нея да се навечераме!" И така свите волци търнале по неа и по брата йе и до негдеа 'и привтасале. Тога тийе фърлиле зад себе хумата, та се сторила калои до колена и волците не можеле со лесно да поминеет, а братот и сестрата доста се отдалечиле. Волците со мъка префърлиле калоите и пак 'и привтасале и тийе, Тентелина и брат йе, вижджаешчем 'и близу, го фърлиле чешельот, та той се сторил търне и къпини и волците многу се забайле дури да преминеет търнето и къпините, и така брат и сестра пак доста отбегале. Най-седне волците пак се доближиле до ними. Тога Тентелина се обзърнала назад и 'и видела, та му рекла братое си: "Брате! Овье пак наближиа, туку бъргу фърли га сапунот да откиниме!" Брат йе на часот го фърлил сапунот зад. себе, та се сторил високи планине. Волците, коа виделе планинето, скапнале (се умориле) и се вратиле назад многу налютени, се скарале мегю себе и го разкинале волкот, шчо беше 'и викал на гости, а не 'и гостил со Тентелина.

Децата, брат и сестра, си отишле дома и клюкнале на вратата. А майка им, седеешчем дома сама, от жаль се сторила како кукайца, - не познаала никого, а све си плачела. Кога децата йе клюкнале, таа се отзвала: "Кой е той? Кой клюкат? Да йе син ми Костадин и керка ми Тентелина, пак не станвам да им отворам!" Тая 'и мислела загубени, изедени! А децата йе повториле: "Отвори, майко, оту яз сум, син ти, Костадий, ти я носам и сестра ми Тентелина!" Тога слегла майка им да им отворит и им отворила. Коа 'и видела, сина си и керка си, многу се зарадвала; 'и изгушкала и свите заедно се зарадвале.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.