98. НЕВЯРНО ПОБРАТИМСТВО

Сенки из невиделица

В село златари додоя,
да леят сребро и злато.
Нийде се никой не нае
сребро и злато да лее.
Нае се Стойко болерин
сребро и злато да лее
яла не смее, не смее,
че му й убава булката,
булката и балдъзката.
Златари думат на Стойка:
- Стойко льо, Стойко, млад Стойко,
ако ни толкоз не вяруваш,
хайде да са побратимим!
Три годин са братимили,
три годин дъжд не валяло.
От небе книга паднало
всред Варна, във черковата.
Събрая са девет попа,
да прочетат бяло книже,
не можели да прочетат,
да прочетат бяло книже.
Викнали са Марийчица
Марийчица хаджийчица.
Книга чете Марийчица,
книга чете, жално плаче:
- Уловете Стойковица,
Стойковица болярката,
накладете буян огън
във сред село на мегданят;
жива в огън я хвърлете,
тогива ще дъжд да вали.
Събрали се селяни.
Уловили Стойковица,
Стойковица болярката,
жива в огън я хвърлия.
Като Стойковица тлейше,
тъвен се облак зададе.
Та си прогърмя, поеча,
ситен си дъждец заваля.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.