97. ОРЛОВО ОТМЪЩЕНИЕ

Сенки из невиделица

Право се пладне изправи,
тъмен се облак зададе,
до два го орла водеха.
Вдовица снопе събира,
тя на орлове думаше:
- Орлове, черни галуни,
я си поспрете облака,
да си снопите събера,
на кръстци да ги направя.
Орлове думат вдовици:
- Вдовице, млада вдовице,
ти си снопите събирай,
ний ще си минем-заминем
на Ирин-Пирин планина,
дето си Стоян пладнува,
пладнува Стоян, мандрува,
там ще да гръмнем, да треснем.
Орлове облак повели,
повели, че го завели
над Стоянова кошара.
Стоян се моли орлове:
- Облака назад върнете,
че ми е голо стадото,
че ми са малки агънца.
Рукнали силни дъждове,
забили страшни градове.
Да знае Стоян, да помни,
кога орлета вземаше,
че им ноктите чупеше,
с сини ги синца нижеше,
на гайдата ги кичеше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.