|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
96. МОМА НАКАЗАНА ПО КЛЕВЕТА
Сенки из невиделица
Нагодила са й Калинка
Калинка бяла Русюва,
късно за вода да ходи
на Кирчовото кладенче;
покрай Кирчови минава,
Кирчо на чардак седеше.
Калинка Кирчу думаше:
- Добър ти вечер, Кирчо льо!
Че си Калинка замина.
Кирчо си в къщи увлезе,
че на Маряца думаше:
- Маряцо, мари коконо,
защо не ми си хубава
като Калина Русюва,
Русюва, Русювчиина?
Маряца Кирчу думаше:
- Кирчо ле, първо венчане,
аз бех хубава кат нея, -
и по-хубава от нея;
хубустта ми е отишла
на твойте дребни дечица.
Че е станала Маряца,
станала й рано в понеделник,
че у Русюви отиде,
че си на Руся думаше:
- Добрутро, Русю чорбаджи!
На сето село зап струваш,
пък на твоята дъщеря -
на нея зап не мож сториш.
Каква е твойта дъщеря,
да ходи с мъже женени:
със жени мъже, със деца?
Руси Маряци думаше:
- Маряцо, мари коконо,
иди си, иди, Маряцо,
и на мойта дъщеря -
и на нея зап ще сторя.
Калинка платно сновеше,
баща и събор събира,
а Калинка се чудеше,
какви са тези събори
на този чист понеделник!
Откупил баща и, откупил
два момка със по два коня,
и на момците думаше:
- Кога си дойде Калинка,
от хоро да я земете,
с коне да препускате,
кой колко може да бяга.
Калинка платно доснова,
че на хорото отиде;
Веднаж хорото не сключи,
и момците я грабнаха
на конете я турнаха,
че със конете тръгнаха,
че са бягали, бягали,
кой колко може да бяга...
Дето си падна кръвчица,
там си свещица светеше,
дето си падна Калинка,
голям манастир станало.
Сите са хора ходили,
и Руси се е наканил,
наканил са бе, тръгнал бе.
Манастира са затвори,
и поповете млъкнаха,
млъкнаха и онемяха...
Свети Никола продума:
- Иди си, Руси чорбаджи,
тук няма място за тебе,
защо хората послуша,
тъй да си затрийш чедото?
Лазарци, Еленско (СбНУ 27, № 47).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. София, 1936.
|