|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
95. СВЕКЪРВА КЛЕВЕТНИЦА
Сенки из невиделица
Бояно, гюзел Бояно!
Стоян Бояни сборува:
- Бояно, гюзел Бояно,
море аз к' ида на село,
на тая нова механа,
вино да поя, ракия.
А ти да си ме чекала
от пръвни петли до втори,
ти да ми порти отвориш.
Чекала го е Бояна
от пръвни петли до втори,
литра бубак е изпрела,
товар е дърва горела,
страна борина светила,
бочва е вино продала
на варвешките чобани,
на карадарски койнари,
още го Стоян немаше.
Мажко и дете приплака,
Стоянова стара майка,
бре та и вели, говори:
- Бояно, снахо хубава,
стани ми, снахо, легни си,
че ти плаче мъжко дете,
и га Стоян ке си дойде,
яз ке те тебе скорнам.
Лю що легнала, заспала,
ето го Стоян на порти.
Не е скорнала Бояна,
лю му отвори майка му:
на Стоян речи наклава:
- Стояне, сину Стояне,
Бояна ми уморена,
лю е легнала, заспала,
нощта вса нощ е играла
сос по-малкото ратайче.
Стоян го яд нападнало,
та остро ножче изкара,
та си убоде Бояна.
Едва и душа отговори:
- Стояне, либе Стояне,
що съм ти толко втесала?
Ази съм тебе чекала
от пръвни петли до втори,
литра съм бубак изпрела,
товар съм дърва горела,
страна съм борна светила,
бочва съм вино продала.
На варвешките чобани,
на карадарски койнари,
още та тебе та нема,
мажко ми дете приплака,
майка ти вса нощ играла
сос по-малкото ратайче.
Майка ти вели, говори:
Стани Бояно, легни си,
да ти детето не плаче
язи ке тебе да скорна,
и га ке дойде млад Стоян,
да му на Стоян отвориш.
На мене не ме скорнала
лю на тебе реч накладе...
Яд му падна на млад Стоян,
сам си се себе юбоде.
Просеник, Сярско (Верк., № 124).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. София, 1936.
|